Когато става въпрос за императорите на Русия, всеки от тях се помни с някакво свое деяние, или с нещо фрапиращо от живота му.
За император Александър ІІ в Русия веднага си спомнят, че това е владетелят, премахнал крепостното право, а ние си спомняме за него като за Цар Освободител.
Той е владетелят на Русия, обявил война на Турция, в резултат на която България се връща отново на картата на Европа.
Без съмнение този монарх е важна фигура в историята от наша гледна точка като засегнати от външната му политика, а също буди интерес с вътрешните си дела, тъй като крепостничеството е система, съвсем подобна на робството и нейното премахване има изражение на революция в устройството на обществото.
Навсякъде по света робството е премахвано с революция или война. На практика този процес в Русия се е случил чрез реформи, но дали всичко е имало смисъла на освобождение на зависими хора от експлоатацията на господарите им, както звучи на теория? Изводът може да бъде направен, след като се разгледа животът и делата на Александър ІІ.
Биографични бележки за император Александър ІІ
Александър ІІ е наследник на жесток и консервативен владетел. Баща му, Николай І, е един от най-консервативно управлявалите владетели в династия Романов. Наричали го Палкин - от палка, пръчка, защото по негово време много популярно става наказанието бой с пръчка. Този владетел си извоюва и друго прозвище - Жандарм на Европа, след като потушава жестоко революцията в Австро-Унгария. Несъмнено Русия живее в тъмни времена при Николай І и това се отразява както на живота на населението, така и на позицията, която държавата заема в международните отношения.
Поражението на Русия в Кримската война показва, че новият император получава в наследство една консервативна и изостанала държава. Необходимостта от реформиране на системата била повече от належаща. И Александър ІІ отлично разбира тази необходимост, още когато заема престола през 1855 година.
Според един от изследователите на неговото управление Александър ІІ става реформатор, без да е такъв по призвание. Просто потребностите на времето му го налагат.
За да се стигне до реформите, пътят на императора като владетел на огромната държава минава по един традиционен път, но само на пръв поглед.
Александър е престолонаследник, първороден син на Николай І и съпругата му Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм ІІІ.
Младият престолонаследник обаче получава либерално образование под ръководство на поета Жуковски.
През първата година на управлението си владетелят се сблъсква с проблема Кримска война, в която в крайна сметка Русия търпи поражение. Това подсказва на нейния монарх, че е наложително да предприеме реформи, за да модернизира изостаналата си държава.
Най-важната вътрешна реформа е отмяната на крепостното право. До отмяната му, осъществена през 1861, селяните в централните руски губернии са в лична зависимост от помешчика, който можел да ги пребива, убива, продава или дори проиграва на карти. По това време формално било забранено убийството на селяни със закон, но той не се спазвал.
С реформата царят им дава лична свобода, но земята остава у помешчиците и за повечето селяни времето до истинската свобода се проточва с десетилетия. Крепостното право било победено, но не и бедността.
Друга важна реформа е въвеждането на системата за местно самоуправление. Освен това наложителното осъвременяване на армията също е осъществено. Той съкращава нейната численост и я прави по-модерна.
Висшето образование също получава своята независимост.
Съдът и финансовата система също са модернизирани.
Външна политика на Александър ІІ
Руската империя търпи ново разширяване при Александър ІІ. В Средна Азия руските земи се простират до Иран, а в Далечния изток стига до Тихия океан. По това време окончателно е покорен Северен Кавказ, но пък Аляска е купена от САЩ. По момента двете държави я ползват общо.
Курилските острови са сменени със Сахалин през ХХ век. Аляска и Курилите са смятани за далечни територии, които трудно могат да бъдат отбранявани.
През 1877 - 1878 година Александър ІІ е императорът, който води Руско- турската война, в резултат на която България получава своята свобода като малко княжество.
Запомнете! Един факт, който остава почти неизвестен е, че Александър ІІ взима участие в споразумението от Райхщад с Австро- Унгария, което е стъпка към Берлинския конгрес, който разпокъсва България.
Личността на Александър ІІ
Императорът се отличавал с чувството си за хумор. Той често обичал да повтаря, че да се управлява Русия е трудна, но напълно безполезна работа.
А твърде любопитен е случаят с посещението му в православен храм, където се появил ненадейно. Тъй като не бил очакван, полицейският началник трябвало с юмруци и блъскане да му отвори път. През цялото време служителят повтарял с крещене фразите с благоговение и с почитание, докато грубо разчиствал път на Величеството. По-късно императорът коментирал, че най-после е успял да разбере как в Русия хората се учат на благоговение и почитание.
Интересен момент в биографията му е, че при посещение в Лондон още като престолонаследник се влюбил в кралица Виктория. Заради мястото, което и двамата заемали в обществото, никакви отношения не можело да се осъществят, а по-късно, вече като император Александър ІІ не се отзовавал особено уважително към старата си любов, наричал я без заобикалки упорита вещица.
Личният му избор е подчинен на политиката. Жени се за немската княгиня Мария Хесенска, но имал и много фаворитки. След смъртта на жена си се оженил за една от тях, Екатерина Долгорукова. Имал общо 12 деца, 8 от първия и 4 от втория си брак.
Това е може би императорът преживял най-много атентати. Това се обяснява с факта, че по негово време руските революционери започват да използват терора.
Първото покушение над Александър ІІ е от 1886 година. По царския кортеж е хвърлена бомба от движението народна воля. Последвали още 4. По императора стреляли, хвърляли бомби, взривявали царския влак, но той оцелявал.
Има и един атентат, който е свързан пряко с България. През 1880 година Александър ІІ подготвя тържествена вечеря на българския княз Александър Батенберг в трапезарията на Зимния дворец. Двамата монарси обаче закъсняват за вечерята и това ги спасява, но 67 души от персонала, който е подготвял тържествената вечерна среща пострадал. Някои са ранени, други убити.
Последният опит се оказал фатален. На 1 март 1881 година царският кортеж бил в Петербург и по него хвърлили бомба от Народна воля. Групата, която успява да убие монарха е известна като първомартовци. Това са 8 членове на терористичната организация, които подготвят и осъществяват убийството на владетеля. Те задействат самоделна бомба, но Александър ІІ оцелява и излиза жив от каретата. Един от атентаторите обаче взривява бомба до него. Царят пострадал от самоубийственият атентат и починал няколко часа по-късно от раните си.
На мястото на гибелта му е издигната църква. Това е Възкресение Христово и тя днес е емблема на града.
