Войните са върховно изпитание за народите и не може да се каже дали носят нещо добро на страната, която ги печели. Въпреки всичко това състояние в което периодично влиза човечеството, е старо почти колкото е и човешкото общество.
Понятието война обикновено извиква асоциации за оръжия, битки, много жертви, но далече от гърмежите на оръжията има и понятие, наречено Студена война. Тя не прилича на никое друго противопоставяне, защото няма военни стълкновения, не ехти гърмежът на оръжията, не загиват войници на бойното поле.
Това обаче не значи, че няма напрежение, противопоставяне и тежки и опасни моменти. В какво се изразяват те, какво представлява Студената война?
За някои от съвременниците ни тя е добре познато събитие от близкото минало, за други е само термин, прочетен в учебниците по история.
Възникване и утвърждаване на термина Студена война
Смята се, че известният писател Джордж Оруел е първият човек, употребил това понятие публично непосредствено в края на втората световна война. В есето си, посветено на атомната бомба, Оруел говори за странния мир, който не е мир, защото е една непрекъсната студена война.
Като всеки мислител той провижда сблъсъка, който предстои да се развива във времето между представителите на двата типа обществено устройство, представлявани от САЩ и Съветския съюз. Сполучливо намереното словосъчетание става блестяща илюстрация на следващите десетилетия на конфронтация във всички възможни сфери на живота.
Американският политик Бърнард Барух започва да използва определението на Оруел в политическото си говорене и така то навлиза и в риториката на политиците. В следващите десетилетия този термин става един от най-често използваните в политическите анализи, журналистиката, военното дело.
Предисторията на Студената война
Не може да се определи точното начало на Студената война. Повечето източници сочат за начална точка времето непосредствено след втората световна война. Изглежда логично, защото тогава понятието влиза в речника на хората, както и в действията на политиците.
Политическите процеси обаче никога не се появяват изведнъж, стихийно, те са резултат на натрупвания на политическо напрежение в дълъг период от време и в резултат на различни събития. Затова анализаторите търсят началото още в края на І световна война, когато след Октомврийската революция Съветският съюз остава изолиран от международната общност. Сам Ленин, а по-късно Сталин гледат на Съветския съюз като остров на социализма, който трябва да се погрижи да си създаде обкръжение, различно от капиталистическото, представлявано от така наречените западни държави.
По-късно по време на втората световна война Съветския съюз и съюзниците му имат разногласия относно устройството на Европа след края на войната.
След победата на антихитлеристката коалиция, към която принадлежи и Съветският съюз, той окупира Източна Европа, а западните им съюзници заедно със САЩ западната и южната част на континента. Разделението става факт и полага основите на новото съотношение в света.
Начало на Студената война
За начало на Студената война се сочи датата 5 март 1946 година, когато британският премиер Чърчил произнася реч във Фултън в присъствието и на американския президент Труман, която е силно антисъветска и налага езика на конфронтацията. Тогава се появява и добре познатият израз за желязната завеса, който е точна метафора на разделението между Източната и Западната половина на Европа, в съюз със САЩ.
Чърчил дава рамката на бъдещите отношения с параметрите на сътрудничество между западния свят.
В отговор Съветският съюз слага началото на действия за обезпечаване на своята сигурност и тази на съюзниците си. В резултат се създават два конфронтиращи се лагера.
На 7 март 1948 година Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор в Брюксел, с който създават Западноевропейския съюз.
На 4 април следващата година се създава НАТО- военен съюз, който включва освен държавите от западноевропейския съюз също САЩ, Канада, Португалия, Исландия, Италия, Дания и Норвегия.
В отговор на действията на бившите си съюзници Съветският съюз създава Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 година. Това е икономически съюз на подпомагане развитието на икономиките на държавите - сателити на Съветския съюз.
През 1955 година се създава и военен съюз по аналог на НАТО, наречен Варшавски договор.
Тези действия окончателно спускат плътно желязната завеса между двете системи на живот.
Развитие на Студената война
В самото начало на студената война САЩ имат предимство. Втората световна война ги превръща в супер сила. Тогава САЩ е първата страна, притежаваща атомна бомба. Съветският съюз се сдобива с такова оръжие за масово унищожение едва през 1949 година.
От началото тече остро идеологическо и политическо противопоставяне. То се изразява в борба за налагане на системата в други точки на света; надпревара в ядреното въоръжаване; страх от война; дезинформация, но все пак до пряк въоръжен сблъсък не се стига.
Противниците се опират на рационалното мислене и не искат да рискуват взаимното си унищожение. Те намират различни отдушници за конфликтите си. Такива примери са Виетнамската война, където едните подкрепят северната, а другите южната част на страната.
Корейската война и разделението на Северна и Южна Кория и друг ярък пример за локален конфликт, в който двете системи се сблъскват на чужда територия.
Кубинската революция е също важен момент в сблъсъка на двата големи съперника. Те намаляват напрежението, за да не се стигне до пряка военна конфронтация между тях.
Конкуренцията на двете системи се пренася дори в Космоса. През есента на 1957 година Съветският съюз първи изстрелва сателит в орбита. Той е наречен Спутник. Три години по-късно те изпращат и първия човек в Космоса, това е Юрий Гагарин.
Студената война се изостря в началото на 60-те години на ХХ век. На следващата година е издигната емблематичната Берлинска стена, с което Източна Германия разделя столицата на две части. Стената става символ на разделението на света.
Конфронтацията продължава с разполагане на ядрени ракети на територията на сателити на двете противникови сили и такива актове водят до засилване на напрежението не само между тях, но и по света.
След всяко рязко покачване на напрежението обаче двете главни действащи лица започват да търсят начини за преговори, за да избягнат пряк военен сблъсък.
В студената война има и отделни вълни на затопляне на отношенията. Те са при смъртта на Сталин през 1953 година, в средата на 60-те и 70-те години, процеса на ядреното разоръжаване и други.
Края на студената война
Краят на Студената война идва с перестойката в Съветския съюз и рухването на комунистическата система. Това се случва през 1991 година. Между 1989 и 1991 година държавите-сателити на Съветския съюз една след друга отхвърлят комунистическата система на управление, основана на принципите на плановата икономика и я заменят със свободен пазар, характерен за демократичните общества. Събитието, което става образец на тези промени, е рухването на Берлинската стена и обединението на Източна и Западна Германия.
Разпадането на Съветския съюз е обявено на Коледа на 1991 година, но е процес, започнал още с отделянето на съветските републики в самостоятелна държави, съпроводено от изостряне на напрежението и някои локални войни, като тази в Нагорни Карабах.
Някои интересни факти от Студената война
Съветският съюз и САЩ обмисляли съвместна програма за полет до Луната, но след смъртта на президента Джон Кенеди тя се осуетила заради недоверието на руснаците към новия президент Джонсън.
Като част от диверсионната война САЩ изпратили 20 хиляди Библии в Румъния, но те били използвани като тоалетна хартия поради недостига на такава в Румъния по това време.
Централното разузнавателно управление на САЩ подготвило проект да използва котки за шпиони, като им постави подслушвателни устройства оперативно, но мисията се провалила, защото първата котка-шпионин била блъсната от кола и загинала.
Руснаците създали по време на Студената война затворени градове, а властите контролирали хората, които работели там. Такива все още съществуват на територията на Русия.
