Историята на Царска Русия

Царски дворец в Русия

Русия е най-голямата по територия страна в света, чиято площ заема 1/8 от територията на планетата. Този забележителен факт веднага поражда въпроса за имперския характер на държавата. Би трябвало на най-голямата по площ държава да се е намирала значителна по сила империя.

Всъщност историята не винаги отговаря на очакванията. Руското царство като държавно обединение на русите датира от 1478 година.

Имперските претенции на държавното обединение започват с княз Иван ІІІ през 1547 година, когато той получава короната и се провъзгласява за цар в Успенския събор. Подкрепен от Вселенската патриаршия, самодържецът, останал в историята с името Иван Грозни, заявява намерение, което се превръща по-късно в политика, следвана векове наред. Това е преследвана цел от всички следващи владетели от двете управляващи династии - да се превърне Русия в значителна имперска сила.

Царска Русия при династия Рюриковичи

Намеренията на Иван Грозни за създаване на влиятелна империя минават през признаване на царската титла на Иван Грозни от императора на Свещената Римска империя Максимилиан ІІ, което е стъпка към поставяне на всички руски земи под негово влияние. Той е първият владетел, който включва в герба на руските управляващи двуглавия орел - символ на царската власт в Източната римска империя.

Превземането на Казанското и Астраханското ханство е следващият успех по пътя към целта. Нейното осъществяване обаче се забавя със смъртта на Иван Грозни, наследен от сина си Фьодор - умствено и физически слаб човек. Управлението на регента Борис Годунов е успешно, но той се концентрира върху въвеждането на крепостното право и признаването на руската патриаршия, както и войните с ордата на хан Ногай и възвръщане на загубени земи под покровителството на Русия.

След смъртта на Фьодор наследилият го вече като самодържец Борис Годунов, както и сина му Фьодор ІІ не успяват да превърнат Руското царство в значима имперска сила. Борис Годунов решава някои важни вътрешно - политически въпроси, но умира през 1605 година, а Фьодор ІІ управлява съвсем кратко, защото е свален от болярите.

Следват преломни години, известни в историографията като Смутно време, защото са съпътствани от бърза смяна на владетели с неясни мотиви, или подкрепени от чужди властови амбиции като Лъжедмитрий І и Лъжедмитрий ІІ, Василий Шуйский, инвазии от Полша и Швеция в руските земи, икономическа и социална криза, както и природни бедствия.

Краят на това тежко за Руското царство време настъпва през 1613 година със Земския събор, който дава властта на нова династия - Романови.

Иван грозни помага за създаването на Царска Русия
Снимка: RbthCom

Царска Русия при династия Романови

Началото на този болярски род, който става водещ в Русия, е поставено от Михаил Романов, болярин от Великото московско княжество, просъществувало до 1478 година. По-късно те имат важни позиции в Руското царство.

Става въпрос за добре поставен род с вековни традиции в руската история. Не е случайно, че след смутното за Русия време в края на управлението на Рюрикови, изборът пада върху представител на Романови.

Михаил Романов е само на 16 години, но произходът му се оказва предпоставката, наклонила везните в негова полза, наред с други съображения, задоволяващи интереса на водещи фамилии. И този ход се оказва добре избран, тъй като следващите поколения Романови успяват да превърнат Русия в империя.

Успешното управление на Романовата династия обаче не започва добре. Огромното увеличение на данъците на селското население не се приема и води до непрекъснати бунтове, станали известни с имена като Солния бунт, Медния бунт, Московско въстание, в което участват и казаците, които първоначално подкрепят избора на династия Романови.

През целия ХVІІ век Царска Русия води войни - срещу Полша по време на Първата северна война при цар Алексей; с Османската империя при цар Фьодор, но целият ХVІІ век за Царска Русия е несигурно време, което носи повече поражения, отколкото победи във външен план и размирици вътре в държавата.

Смяната на владетели също не носи желаната стабилност, а още повече насърчава центробежните настроения. Край на този тежък исторически период за Русия и Романови е възкачването на престола на цар Петър І.

Неговото управление също започва с несигурен старт. Отделни успехи като строежа на първата руска военноморска база Таганрог са помрачени от провала на войната с Швеция за излаз на Балтийско море. Все пак това са първите стъпки в политиката на най-значимият владетел в Царска Русия - Петър І, неслучайно наречен Велики.

Заслугите на Петър Велики се състоят в реформите, които превръщат Царска Русия от изостанала средновековна държава в модерна за времето си империя, в сила, с която се съобразяват всички. Модернизацията на армията има за резултат получен излаз на Балтийско море след успешна война с Швеция.

Петър І строи и нова столица - Санкт Петербург, която става престолен град на руските владетели след него.

символ на Царска Русия
Снимка: Igor Schubin Pixabay

Реформите в държавата са на всички нива. Болярската дума е премахната и заменена от Сенат от 10 членове, проведена е данъчна реформа, както и църковна. Всички закони целят най-вече модернизация на цялостния живот в Русия. Петър е и първият император на Русия.

След Петър Велики Царска Русия бележи напредък повече по отношение на културния живот, отколкото във военно и политическо отношение. Това продължава до идването на власт на Екатерина ІІ Велика. Тя печели територии за Русия и осъществява мечтата на Петър І Русия да излезе на Черно море.

Наследниците на Екатерина Велика получават една добре подготвена империя, която успява да победи в Наполеоновите войни, да удържи на вътрешни размирици и външни предизвикателства и да устоява на бурите въпреки непрекъснатата смяна на владетели. Курсът на управление като цяло е стабилен и това запазва империята и я превежда през външни и вътрешни бури.

Не само това, Царска Русия успява да се превърне в надежда на българския народ за освобождение и тази вяра е превърната в реалност от император Александър ІІ, който за България става Цар Освободител. Отмяната на крепостничеството е последна стъпка в демократизацията на Царска Русия.

Краят на Царска Русия идва през 1917 година с революцията на болшевиките, които свалят последния император Николай ІІ и избиват него и цялото му семейство.

Значение на царския период в историята на Русия

Трудно е да се предположи как би изглеждала Русия без царския период от нейната история. Със сигурност много по-бедна поне що се отнася до културни достижения.

Царските династии построяват всичко, с което и днес Русия се гордее в областта на архитектурата, културата и образованието - царските дворци в Москва и Санкт Петербург, университетите, художествените галерии и музеи, обществени и административни сгради.

Реформите, извършвани последователно от Петър Велики и наследниците му, правят живота в Русия не по-различен от този в другите европейски страни. Царския период е времето, през което страната разширява територията си и успява да установи границите си, както и влиянието си в региони, към които се стреми още със създаването си.

Руската царска държава е фактор, който диктува правилата в политиката и в европейски план, установява търговски и политически връзки, влиза в близки родствени отношения с другите европейски царски дворове и се намесва активно в живота на Европа. От гледна точка на настоящето това е романтичен период в историята на Русия заради блясъка на руското дворянство и неговото място сред европейския елит, както и заради високите постижения на руската култура.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати