Големият римски поет Квинт Хораций Флак (65-8 г. пр. Хр.), е роден на 8 декември 65 г. в на границата на Пулия с Калабрия. Той е син на проспериращ земевладелец. Хораций получава добро образование, след което отива в Атина, за да разшири знанията си. Хораций е бил приятел с Брут и е участвал в борбата за републиката, той се бие при Филипи, но бяга от битката и заминава за Рим.
Вече беден, той влиза в редиците на чиновниците и се изхранва от това. Първите експерименти на поетичната му дейност му спечелват приятелството на Вергилий; по негова препоръка той е приет в кръга на познатите на Гай Цилний Меценат и скоро става негов приятел.
В къщата на този покровител, образован светски човек, в кръг от надарени и високообразовани хора, събрали се на гостоприемната трапеза на богатия благородник, Хораций успява да изпита тази светска благодат, с която са пропити неговите творби. Душевният му хоризонт се разширява, концепциите му стават ясни, вкусът му се развива.
Известният покровител на изкуствата Меценат осигурява сигурна позиция на любимия си поет, с когото има сходни вярвания. Меценат подарява на Хораций имот, оборудван с всички удобства на времето. Намира се в землището на Сабинските гори, недалеч от очарователния Тибър. Хораций живее там в уединение и тишина, понякога прави малки пътувания до Рим и до други градове на империята, търсейки подходящи места, за да възстанови лошото си здраве. Приятелството на Хораций с Меценат продължава 30 години; и двамата са починали през една и съща година и са погребани близо един до друг в градината на покровителя на изкуствата, на хълма Ескилин.
Благодарение на своето светско благоразумие Хораций успява да се постави в обществото много добре, дори в двора на Октавиан Август. Неговите творби скоро стават любими на всички образовани хора и досега остават ценност за културата на Европа.
Финото наблюдение, Сократската ирония, красотата на поетичната форма, яснотата на израза, простото и сладко изразяване, придават на мислите на Хораций обективно достойнство.
Добродушната ирония, хумористичният тон, с който той говори за себе си, са един от атрактивните аспекти на неговите творби. Хораций смята, че задачата на поета е да носи ползи, да доставя удоволствие, да учи за това, което е полезно и приятно, което той всъщност и прави през целия си живот.
