Генуезката република е била независима държава в Лигурия, на северозападното крайбрежие на Апенинския полуостров. Началото на нейната история може да се счита за средата на XI век, когато Генуа се превръща в независим град-комуна.
Последната година от съществуването на републиката е 1797 г., когато френски войски нахлуват там под командването на Наполеон Бонапарт. Генуа става част от Лигурийската република, към която Франция се присъединява през 1805 г. След поражението на Наполеон I републиката е обявена отново през 1814 г., но скоро е превзета от кралството на Сардиния.
В началото на XI век Генуезката република става самоуправляваща се комуна в рамките на Италианското кралство. Още в ранния период на своето съществуване Генуа се превръща във важен търговски център и вече може да се конкурира с град като Венеция. Тя започва своята експанзия по време на кръстоносните походи, осигурявайки флота си за транспортиране и превзема няколко територии в Близкия изток, разширявайки активната си търговия там.
През 13 век Република Генуа сключва съюз с Никейската империя и помага да се върне Константинопол през 1261 година. Съюзът позволява на Генуа да търгува свободно на обширната територия на Византийската империя. През същите тези години много острови в Егейско море са превзети. Най-важният бил остров Хиос, който бива загубен едва през 1566г.
Скоро републиката развива своите търговски интереси в Черно и Азовско море, където започва да контролира много селища в Крим.
В западното Средиземноморие Пиза е главният съперник на Генуа, която в крайна сметка е победена в морската битка през 1284 г. в Мелорийско море. В резултат на победата Генуа придобива остров Корсика, а по-късно контрол над Северозападна Сардиния. В съперничеството между Анжу и Арагонес за контрол над Сицилия (след Сицилианските вечери от 1283 г.) Генуа решава да подкрепи Арагонското кралство - победната страна, което й позволява бързо да се слее със сицилийската икономика.
В резултат на икономическата криза в Европа в края на XIV век, както и на дългата война с Венеция, Република Генуа навлиза в своя залез. Нарастващата сила на Османската империя значително отслабва генуезското влияние в Егейско море, което вече не му позволява да извършва търговия в Черно море.
От 1499 до 1528 г., под постоянна френска окупация, републиката изпада в краен упадък. Испанците със своите съюзници от старото благородство се укрепяват в планините зад Генуа. На 30 май 1522 г. те нападат града и го подлагат на безпощаден грабеж. Когато великият адмирал Андреа Дория от могъщата династия Дория се обединява с император Карл V, за да изгони французите от Генуа и да възстанови независимостта си, градът придобива нови перспективи.
Бидейки сега най-младият съюзник на Испанската империя, Република Генуа преживява своето възраждане. По-специално, генуезките банкери, които имат свои представители в Севиля, финансират много предприятия от испанската корона. Фернан Браудел дори нарича периода между 1557 и 1627 г. векът на Генуа.
