Зад това сложно за произнасяне име се крие митична фигура, почитана преди хиляди години от племената, населяващи територията на Мезоамерика (регион от Северна Америка, включващ южната част на Мексико, Гватемала, Ел Салвадор, Белиз, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика).
Названието Кетцалкоатъл се превежда перната змия и с него е назоваван един от главните богове на ацтеките. Божеството обаче е почитано не само от тях, но и от маите, толтеките, инките и други народи, обитавали мезоамериканските земи.
Всъщност първите племена, в историята на които се среща изображението на Кетцалкоатъл, са олмеките. Те населявали Мезоамерика в периода от 1200 до 400 г. пр. Хр. Според техните предания Кетцалкоатъл не бил божество, а човек, който притежавал свръхкачества. Едва по-късно във вярванията на другите народи настъпила трансформацията Кетцалкоатъл от човешко същество в божествено.
Интересно е, че тази митична фигура носи множество имена, с които е наричана в различните части на Мезоамерика и в различните периоди на развитието ѝ. Богът също бил назоваван Гукуматц, Бочика, Суме, Ехекатл, Виракоча, Кукулкан, Кане-акеа. В повечето имена е закодирана и неговата връзка със светлината, тъй като това е този, който носи светлина, Океанското слънце, Голямата светлина.
Това съвсем не е случайно, тъй като Кетцалкоатъл е смятан за бог на Зората и също е свързан с планетата Венера. Освен това той е повелителят на ветровете, божеството на търговията, на изкуството и културата и най-вече – на познанието.
Интересно е още, че той обрисуван като белият бог със змийска глава, която прикрива човешката му същност.
Около появата на Кетцалкоатъл витае тайнственост, граничеща между реалното и мистичното. Според някои теории това е бил реален човек, а не божество – представител на бялата раса, пристигащ от територии с изключително развита цивилизация. Смята се, че той посетил Мезоамерика преди хиляди години и дарил познания и умения на местните племена, каквито до този момент те не притежавали.
Например – научил ги е как да си култивират храна, как да строят сложни съоръжения, сред които и пирамиди, а още – как да организират културни и обществени събития. Подпомогнал тяхното духовното развитие и дал бурен тласък на развитието на цивилизацията като цяло.
Интересно е описанието на бога Кетцалкоатъл в различните предания. Навсякъде се твърди, че цветът на кожата на Кетцалкоатъл е бял, а самият той бил висок и снажен мъж. Според част от легендите той бил дошъл от небето, а когато си тръгнал - напуснал земята по същия начин, разпръсквайки огън при издигането си.
Според други по-стари предания той доплавал на сал през океана и по същия начин си тръгнал. Заради времето на появата му и описанието, се прокрадва идеята, че това е бил представител на древната цивилизация Атлантида, изчезнала по мистериозен начин от Земята.
Теориите също гласят, че този мистичен атлант е дарил с толкова много и висши знания местните племена в Мезоамерика, че те не били подготвени за тяхното овладяване и практикуване, в резултат на което по-късно се самоунищожили.
Коя от теориите и преданията се доближава до истината, никой не знае. Единственото нещо, което е сигурно, е, че Кетцалкоатъл е бил изключително важна фигура за племената в продължение на стотици години.
