През вековната си история Йерусалим е ставал свидетел на множество войни, на разрушения и въздигане от пепелта. Това е град, към който християнският свят има специално отношение. Мястото, където е бил разпнат Христос, и мястото, към което са се стремили кръстоносните походи. Мястото, което в различни периоди от древната и средновековната история е попадало под властта на различни сили.
И докато кръстоносните походи са известни на повечето хора, има една битка, която не е толкова популярна в историята и за която много хора не са чували. Това е разрушаването на Йерусалим през 70 година.
Историята на това унищожение датира поне 40 години назад във времето, от царуването на император Калигула. През 39 година той разкрива, че съществува заговор за падането на империята. За да предотврати подобен развой на събитията, той решава да награди най-верните на Рим провинции и техните водачи, а на онези, които му се противопоставяли, той отмъстил.
Едни от тези народи били евреите в Египет, които вдигнали бунт срещу римския император. За отмъщение той наредил негова статуя да бъде издигната в еврейския храм в Йерусалим. Негови приближени и съветници се опитали да му посочат грешката, която ще допусне, но той бил непреклонен. Все пак успели да удължат периода на изграждане на статуята, за да се опитат да накарат Калигула да оттегли заповедта си. Така и се случило.
Това обаче не подобрило положението. Инцидентите в Египет продължили с нападения над римски граждани и войници, а римските благородници, от своя страна, увеличили нападките и подигравките към своите еврейски съседи. С времето проблемите се задълбочили, но не нарушавали мира и спокойствието със сериозни действия.
Докато не стигнало до принасянето на жертви в чест на Цезар пред синагогата в Йерусалим. Това разгневило тамошните свещеници и те забранили всякакви жертвоприношения. Вследствие римски войски били изпратени в храма, за да вземат златото от тяхната хазна, за да бъде занесено като дар на императора в Рим.
И това разпалило войната, която продължила близо 10 години - от 66 до 73 година. Връхната точка обаче е през 70 г. и прословутата обсада на Йерусалим. Император Тит нарежда пълната обсада на града да започне малко преди еврейския празник Пасха, когато в Йерусалим се събират много хора.
В продължение на седем месеца градът е напълно откъснат от света. Всички канали за снабдяване с храна са прекъснати, а водоподаването е спряно. Римските войски успяват да пробият стените на града към средата на лятото и опожаряват града. Новопостреният еврейски храм е унищожен, а християните напускат града.
Според някои данни повече от 1 милион души са загинали по време на обсадата като повечето от тях с били евреи. След влизането на римляните в Йерусалим те продължават да убиват множество хора, а онези, които се спасяват са поробени или изпратени в затворите. Според други учени обаче броят на жертвите е бил много по-малък, тъй като по онова време не е имало толкова евреи в Палестина.
Независимо от броя на жертвите разрушаването на Йерусалим води и до изнасянето на някои от най-големите светини от храма, за да се покажат на победния парад в Рим. Падането на града е от значение и за други големи еврейски градове като Масада и Херодий. Скоро след това те също паднали под властта на римския император.
