Високо развитие на културата и религията, стройно изградено йерархично общество - това са основните характеристики на всички древни цивилизации в Централна Америка, които днес смятаме за изчезнали. Заради фрагментите, оставили на поколенията, тези общества привличат интереса на научната общност, която се стреми да ги раздели и изучи.
Една от древните обществени системи в Централна Америка е тази на сапотеките. Кои са те и какво са оставили на поколенията?
Цивилизацията на сапотеките се появява в долината Оаксака. Това е древна цивилизация, още от края на VІ век преди Христа. По онова време долината имала три разклонения и във всяко от тях се обособила цивилизация. Тези три обществени структури били разделения от 80 квадратни километра ничия земя, която била разположена в центъра. Трите народности групи воювали помежду си, за което свидетелстват археологически разкопки с разрушения и човешки убийства.
В периода около 500 до 700 година преди новата ера в ничията земя, на върха на планината бил съграден град - Монте Албан. За времето от 200 до 700 година след Христа той се превърнал в най-големия град в южната част на платата в Централна Америка. С времето владетелите на сапотеките разширили властта си над други, по-далечни земи.
Този район бил добро място за отглеждане на царевица. По времето, когато там живеели сапотеките, имало вековни гори, а почвата не показвала ерозия. Водата, която е жизнено важна за тази култура, била налична. Там минавала река Атояк и се разливала, напоявайки земята.
За да използват реката сапотеките построили система от напоителни канали и докарали водите на реката чак до Монт Албан, на 4 хиляди метра над морското равнище. Населението създало и терасирани терени по склоновете на планината.
Заедно с земеделските им достижения важни са религиозните вярвания, културни достижения и начин на живот на сапотеките.
Религията им е политеистична. Имали бог на царевицата, на дъжда, на светлината, както и на други природни стихии. Тотемите им били пума и оцелот.
Езикът на сапотеките е интересен с това, че е тонален - има до 4 тона: висок, нисък, възходящ и низходящ. В други е без низходящия.
За писане използвали лолограмна и йероглифна писменост, но йероглифите им са сричкови. Самата писменост се пишела както отгоре надолу, така и отдолу нагоре.
Сапотеките имали и свой календар с два цикъла, един от 365 дни и един от 260 дни. В математиката централното число било 20. Те разделили свещения си календар на 13 части по 20 дни всяка.
