Екатерина І - живот и управление

Екатерина І - живот и управление
Снимка: Jean-Marc Nattier

Историята на първата жена-самодържец на руската империя представлява житейски прочит на историята на Пепеляшка. Той е по-суров от нежната приказка, но показва, че приказните истории може да имат аналог в живота, и то в едно бурно и превратно време, каквото е средновековието в Русия.

Екатерина І остава най-необичайната и странна руска императрица, която не само съумява да стигне до трона, независимо от обикновения си произход, но и да остави още една диря в руската история - тя слага началото на управлението на руската империя от жени за цял век.

Не изглежда странно, че Екатерина, за чийто произход не се знае почти нищо сигурно, става съпруга на Петър Велики. Царят-реформатор е отбелязан в историята с не по-малко странното си управление. Той с всички усилия се опитва да модернизира голямата страна, стреми се към изкореняване на руския начин на живот и замяната му със западния модел. Екатерина е още една от странностите на Петър І, но най-трайната от всички. Началото на житейския път на обикновеното момиче от народа е обвито от толкова догадки, че е трудно да се стигне до цялата истина за нейните ранни години.

Екатерина І и нейният път към върха на руската империя

Вече е доказано, че императрица Екатерина І Алексеевна е родена с името Марта Елена Скравонска. Тъй като няма останали официални документи за произход, се приемат косвени доказателства за началото на нейния жизнен път.

Според една версия Марта Самуиловна Скравонска е родена в семейство на латвийски или литовски селяни от Виндземзе, централен регион на Латвия, който се е намирал в границите на руската империя.

Според друга версия е родена в семейство на селяни от околностите на Тарту. Изследователите обръщат внимание на фамилията Скравонска и нейния полски произход.

Родителите на Марта умират от чума около 1689 година и оставят пет деца сираци. По-нататъшната съдба на момичето също е обвита с мъгла. Известно е, че децата са прибрани от леля им Ана - Мария Веселовска. Според някои източници 3-годишната по това време Марта остава в семейството на леля си, докато навърши 12 години, а според други, тя е заведена веднага след смъртта на родителите си при лютеранския пастор Йохан Глюк в Мариенбург, където работи като перачка. Не посещава училище и до края на живота си остава неграмотна.

Тъй като е много красива девойка, тя привлича погледите на мъжете и на 17 години се омъжва за Йоханес Крус, офицер от шведски произход, но бракът им просъществува само няколко дни, тъй като драгуните заминават и полкът им повече не се завръща.

През 1702 година руски войски, водени от Борис Шереметев, превземат шведската крепост Мариенбург по време на Северната война и населението на града попада в плен. На пастор Глюк е предложено да стане преводач и така Марта заминава се оказва в Москва.

В руската столица красавицата Марта преминава от един мъж при друг и накрая попада при Александър Меншиков, който е приятел на Петър І.

През 1703 година владетелят също спира поглед на красивата прислужница в дома на своя приятел и бъдещата императрица за пореден път сменя мястото си, този път при самия Петър І. Известно е, че Марта остава близка с Меншиков през целия си живот. Твърди се, че причината за това е сходният им произход, а близостта и разбирателството им се дължи на това, че Меншиков също не е от благородно потекло.

Връзката на Марта с Петър Велики продължава до края на живота му. Те са заедно 20 години. Марта е кръстена и сменя името си на Екатерина Алексеевна, тъй като неин кръстник става Алексей - синът на Петър от първата му съпруга.

За външния вид на Екатерина, благодарение на който тя стига до царския дворец, също има противоречиви мнения. Един от нейните съвременници казва, че тя привличала погледа с красотата си и високия си ръст. Но руски историк твърди, че всъщност Екатерина не притежавала ангелската красота на дъщеря си Елисавета, нито пък изисканото благо излъчване на Екатерина ІІ. Жената, която очаровала Петър Велики, имала широки кости, била пълничка и мургава, като повечето хора от простолюдието.

Независимо от мненията Екатерина успява да плени владетеля и любовта му към нея е силна и искрена, което се забелязва веднага от писмата му до Екатерина. Тя е един от малкото хора, които не се страхуват от гневните изблици на височайшата особа, известна със строгия си нрав. Казват, че Екатерина е имала много успокояващо действие върху Петър І

През 1707 година двамата сключват таен брак. Екатерина ражда на Петър 9 деца, но само две доживяват до зряла възраст. Това са двете дъщери - Анна и Елисавета. Родени една след друга през 1708 и 1709 година. През 1703 година владетелят мести столицата в Санкт Петербург и по време на строежа на града те живеят в дървена къща, като обикновено семейство.

Освен това Екатерина го съпровожда по време на военните му кампании. Като легенда се разказва случаят, при който руските войски се оказват заобиколени от турски по време на Пруската война през 1711 година. Тогава Екатерина предлага бижутата си, с които да откупи правото на отстъпление и така успяват да излязат от тежката ситуация.

През 1712 година Петър І се жени официално за Екатерина и я обявява за императрица. На нейно име е кръстен ордена Света Екатерина, създаден специално от Петър І.

През 1725 година умира Петър Велики, без да посочи свой наследник. Три години преди това той с указ отменя закона, според който тронът се наследява от най-големия син и се дава възможност владетелят да посочи избран от него заместник. Тъй като Петър І не посочва такъв, евентуален претендент остава само невръстният син на Алексей, най-големият син на владетеля. Самият Алексей е убит по заповед на баща си. Другата възможност е вдовицата на Петър, Екатерина, да го наследи.

Тази създадена от владетеля възможност позволява на Екатерина да заеме престола благодарение на преврат, организиран от Меншиков. Преображенският полк, верен на императрицата, влиза в Сената, когато се решава изборът, при което Екатерина е утвърдена за владетел.

Управление на Екатерина І

Екатерински дворец

Управлението на императрицата като самостоятелен владетел трае само две години, от 1725 до нейната смърт през 1727 година. Екатерина и нейната наследница Елисавета продължават реформите на Петър І в модернизирането на Русия.

Малко след смъртта на Петър са включени още 100 хиляди казаци към армията от 130 хиляди военни и така руската армия става най-многобройна в Европа, но от това страда икономиката на страната. Затова императрицата се заема да намали средствата за армията и премахна някои данъци на населението. С този акт остава в съзнанието на поданиците като справедлива владетелка.

На нейно име е наречен дворецът Екатеринхоф, близо до Санкт Петербург. Тя построява и първия мост в столицата на Петър І - Санкт Петербург.

Политиката, която води, е умерена и предпазлива, освен това владетелката е контролирана от своите съветници.

Екатерина І не успява да направи много за политиката на Русия заради ранната си смърт от белодробно заболяване. Умира на 43-годишна възраст. Наследена е от Петър ІІ.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати