Цар Иван Асен ІІ - живот и управление

Цар Иван Асен ІІ - живот и управление

В историята на Второто българско царство присъстват имената на владетели с изключителен принос и влияние в историята на България. Това са хора, които не просто управляват страната в трудните времена на ранното Средновековие, но и влияят на събитията в региона, променят историята с делата си. Между тези значителни имена особено ярко се откроява това на Иван Асен ІІ.

С какво този самодържец успява да заслужи име на изключителна историческа фигура, на цар, осигурил на държавата си място сред тези, с които всички други държави се съобразяват?

Цар Иван Асен ІІ си извоюва мястото на последния истински велик цар на българите с изключително мъдрата си и премерена политика. Следва я от първия до последния ден на своето успешно управление. Целият му личен живот е подчинен на мисълта да служи на държавата си. Неговите бракове са династични и с тях урежда наболели държавни въпроси. Династични бракове урежда и за децата си със същата цел. Битките, които води, са с ясната мисъл, че това е единственият път за утвърждаване на българското могъщество на Балканите. В същото време съумява да остане човек на честната дума, на отстъпките, на мира и компромисите. Това го прави един от най-уважаваните български владетели, не само в родината му, но и от другите народи.

За сина на цар Асен І всичко започва с връщането му в България след 10-годишно изгнание най-напред при куманите, а после при русите, където бяга след смъртта на баща му, цар Асен І и чичовците му, царете Петър и Калоян. Узурпаторът на трона на законния владетел Иван Асен ІІ, Борил, заема мястото на тримата братя Асеневци и подлага на гонения техните поддръжници. На Иван Асен се налага да обсажда с наемници столицата Търново, за да си върне престола. След превземането на старопрестолния град синът на най-обичания цар от Асеневата династия, е обявен за самодържец на българите. Това става през 1218 година.

При предишното управление на Борил държавата понася много негативи и младият цар се изправя пред тежката задача да възвърне изгубените територии, да засили централната власт, да възстанови или изглади отношенията със съседните държави.

Времето, в което трябва да се решават тези важни въпроси за страната, никак не е в полза на новия цар. Кръстоносците все още владеят Константиновия град, но силата им е напълно сломена и те се крепят на влиянието и подкрепата на папата. Приелата католицизма Унгария се намесва в събитията в региона непрекъснато, тъй като има интерес към нашите земи, стреми се към влияние, което да осигури дипломатически натиск при нужда.

На мястото на Византийската империя в този исторически момент съществуват две отделни държави - Епирското деспотство, което владее териториите на империята на Балканския полуостров и Никейската империя, заемаща земите на Византия в Мала Азия.

Иван Асен ІІ започва решаването на всички проблеми един по един. Нуждата от добри взаимоотношения с Унгария е решена с династичен брак, при който царят взима за жена унгарската принцеса Анна - Мария. Така в границите на България отново се връщат Белградската и Браничевската област, без да се води война.

За да заздрави добрите отношения с латинските рицари, царят започва да обмисля как да ожени една от дъщерите си за техния малолетен владетел, с цел да получи влияние върху държавната им политика.

Отличните ходове на Иван Асен ІІ в много посоки се оказва много тревожен сигнал за епирския деспот Теодор Комнин. През пролетта на 1230 година той нарушава мирния договор и нахлува с армията си в българските земи. Решителното сражение е при Клокотница, където по-многочислената армия на Теодор Комнин е разбита, а самият деспот попада в плен на българския владетел. Това прави българския цар на практика най-силният владетел на Балканския полуостров.

Един от най-умните ходове на царя обаче не е на бойното поле, а в отношението към пленените ромеи. Той ги пуска да се приберат по домовете си. Това му спечелва слава на добър и справедлив владетел, възхваляван не само от собствения си народ, но и от враговете си, а заедно с това показва и още едно черта на новия цар - неговото благородство, надвишаващо нравите, господстващи по това време. Благодарение на победата при Клокотница териториално държавата отново достига до най-широките граници, които няма да може да повтори никой от царете след него. За последен път България има излаз на три морета.

Цар Иван Асен ІІ - Асеневци

Тъй като нарасналото влияние на българския цар над латинците започва да ги безпокои и те стават все по-враждебно настроени, Иван Асен ІІ се обръща към Никейската империя. Съюзът с нея му позволява да издейства за българската църква отново патриаршески статут. Това става пет години след победата при Клокотница. С този далновиден политически ход владетелят слага край на лавирането между източното и западното православие, започнало при чичо му Калоян. Държавата получава признание от източноправославния център.

Иван Асен ІІ заварва България в разруха, успява да я укрепи и възстанови и да я остави на потомците си като империя, граничеща на три морета, връщайки територии, признание и престиж, които държавата не е имала в последните 300 години. Със смъртта на Иван Асен ІІ през 1241 година България губи най-знаковото име в историческия период, познат като Второ българско царство. Той е безспорно най-добрият дипломат сред владетелите, достигнал териториално разширение на държавата с най-малко пролята българска кръв, най-уважаваният и мъдър от последните велики български владетели. И още повече, той е човек на честта, стоящ над интригите, държащ на личната дума.

Не само външнополитическите успехи правят сина на стария цар Асен най-великият владетел от Второто българско царство. Вътрешната му политика и успехи са не по-малко значителни от постигнатото на международната политическа сцена.

Издигането на страната като първостепенна сила в югоизточната част на средновековна Европа се превръща в катализатор, който тласка държавата към икономически и културен подем. Подобно на предшествениците си той пренася мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и манастири. Подкрепата на царската институция има решаващо значение за развитието на Търновската книжовна школа.

Иван Асен ІІ е първият от българските владетели, за когото безспорно е доказано, че сече златни монети със своя лик. Той е единственият православен владетел, освен византийските императори, от когото има останали монети с лика и титлата му.

Най-успешния български владетел от Второто българско царство е известен дарител на манастири и църкви. Той дарява щедро монашеската обител в Атон, от което има запазена грамота. От друга достигнала до нас грамота става ясно, че царят далновидно подкрепя търговията, като с грамота дава право на търговците от Дубровник да търгуват свободно в българските земи.

Особено ценен от историческа гледна точка е златният царски печат, на който българският цар е представен като велик самодържец и цар на българи и гърци. Символите на властта му говорят за могъществото на средновековната българска държава, придобито благодарение на изключително далновидната, мъдра и смела политика на цар Иван Асен ІІ.

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати