През V век в земите на Западната Римска империя нахлуват варварски германски племена и се настаняват по тези места. Това са франките. В историческата наука те са известни като голям племенен съюз, създаден от по-древни германски племена.
Делят се на два ясно разграничени клона: салически франки, които обитават долното течение на река Рейн, и рейнски франки от горното течение на реката.
Първите сведения за франките датират от ІІІ век. Тогава в историческите хроники се споменават двата съюза на германските племена. В началото на следващия век едната група, на салическите франки, се разширява териториално. В края на века Хлодвиг става крал на салическите франки. Той произхожда от рода Меровинги и се отличава с качества на отличен военен стратег и тактик. Хлодвиг завзема цялата област Галия и успява да отстрани останалите местни владетели. За своя столица той обявява Париж. С това се слага началото на Франкската държава.
Хлодвиг приема християнството и така печели силен съюзник - Римската църква. Първият крал на франките устройва държавата, като въвежда писания Салически закон. Всички древногермански обичаи и норми на живот са записани с римски букви.
Следващите владетели на франките водят кралството към възход и разширение на териториите. Самата династия Меровинги обаче запада, тъй като местните управители, наречени майордоми, печелят все повече права и влияние и в крайна сметка управляват кралската територия.
Последните крале от управляващата династия са известни като ленивите крале, тъй като на практика са изгубили напълно властта. В края на VІІ век друга династия - на Каролингите, обединява под своя власт цялото Франкско кралство.
В началото на следващото столетие майордомът Карл Мартел сплотява цялата аристократична прослойка около себе си. Това е наложително, тъй като арабите се опитват да навлязат дълбоко в Европа. Мартел ги разгромява край град Поатие благодарение на нововъведението си - тежко въоръжената конница. Това военно формирование става важна част от армията Конните рицари се обособяват като съсловие от аристократи, съставляващо гръбнака на военната сила на Запада за векове напред.
Безспорен връх в историята на държавата на франките е управлението на Карл Велики, при когото държавата на франките става съсед на средновековната българска държава на хан Крум. След като побеждава племената на саксите и завзема Саксония, Карл разширява държавата до река Елба, с което я превръща в огромна империя.
