Златното сечение отдавна не е математическо понятие от фундаментално значение - в много отношения златното сечение се е превърнало в символ на красотата, хармонията и съвършенството.
Няма да се спираме на точното определение на златното сечение, което в науката се отбелязва с числото фи и има стойност, приблизително равна на 1.618. По-важно е да отбележим, че то, известно още като божественото число, се среща навсякъде в природата и изкуството. За създател на термина златно сечение се счита геният Леонардо да Винчи, който пръв го използва, за да обозначи пропорцията на идеалното човешко тяло според него.
Едно скорошно научно изследване, публикувано от The Journal of Craniofacial Surgery, показва, че да Винчи безспорно е бил прав в употребата му.
Учените са направили различни сравнения на човешки черепи и черепи на други животни, като в резултат на това са стигнали до извода, че човешките черепи по един или друг начин са подчинени на златното число фи.
Според невролози, участвали в изследването, еволюцията при хората е довела до хармония между структура и функция, каквато не се наблюдава при всички животински видове. Изводът е направен на база сравнението на 100 физиологически нормални човешки черепа със 70 черепа на шест други вида бозайници.
Най-голям интерес в проучванията за учените е представлявала онази линия, която преминава от основата на черепа до костите на носа.
Бергмата или онова място, където се събират черепните кости със зигзагообразен шев, представлява силен интерес за учените, коио са измервали разстоянието от носните кости до бергмата, както и от основата на черепа до бергмата.
Изборът на точно тези черепни зони почива на обстоятелството, че под тях лежат изключително важни нервни структури както при хората, така и при животните.
Изследването е показало, че ако разстоянието от бергмата до основата на черепа се раздели на разстоянието между носните кости и бергмата, а дължината на цялата линия се раздели на разстоянието между бергмата и основата и в двата случая ще се получат стойности, много близки до 1.6 или фи.
Учените отчитат като много интересен факт, че при другите изучавани бозайници тези съотношения са били по-различни, като с усложняването на вида, те все повече се доблишавали до Златното сечение.
На този етап практическото приложение на това откритие все още не е напълно изяснено. Безспорен обаче остава фактът, че то се среща във всички видове физиологични структури - от сърцето до кръвните клетки и според учените се продукт на някаква истинска еволюционна зависимост.
Освен в човешкият череп числото фи или златното сечение се среща буквално навсякъде в природата - в спираловидните черупки на охлювите, в броя на пчелите в кошера и т.н.
Тепърва предстои да се изясни дали има някаква еволюционна зависимост, свързана със Златното сечение, или просто откриваме съвпадения там, където ги търсим.
