Титан, кентавър, амазонка, сфинкс, горгона - срещаме тези наименования в художествената литература; в класическото изкуство; в съвременните фентъзи филми.
Рядко се замисляме, че те са преминали в днешната култура от митологията на древна Гърция. А в нея освен разкази за богове и герои, има и легенди за прадревни чудовища и великани, излезли сякаш от най-старите приказни сказания на човека.
В най-старите пластове на митологията стои легендата за Тифон - великанът - чудовище със сто змийски глави, бълващи огън. Митологията го описва като гигант, с туловище на човек, но толкова голямо, че стигал звездите.
Едната му ръка се простирала до изгрева, другата до залеза. Вместо пръсти от ръцете му излизали змийски глави, а на мястото на краката се виели огромни тела на змии, стигащи до главата му. Тялото му било покрито с пера, а от очите си бълвал огън.
Защо въображението на древните хора е родило подобно създание, какво олицетворява то?
Тифон е роден от представата за подземните разрушителни сили на вулканите, изригващи огнена лава. Те са вечна заплаха за древния човек и затова в представите му Тифон е безсмъртен. Той е опасността, която не може да бъде победена от хората. На това са способни само боговете.
Човешкото въображение родило мита за битката между гигантите и боговете, в която боговете победили. Тогава богинята Гея се разгневила, че нейните деца стават подвластни на младите олимпийски богове и слязла в мрачния Тартар, където заченала Тифон. Появата на чудовището било толкова поразителна гледка, че боговете побягнали към Египет.
Срещу великана се изправил върховният бог Зевс. В дълга и страшна битка той бил ранен от Тифон. Помогнал му бог Хермес. Зевс възвърнал силите си и качен на летящата си колесница подгонил Тифон. Чудовището опитало да избяга в Тракия, но мойрите го заблудили край планината Хемус.
На това място се състояла решителната битка, в която Зевс излязъл победител. Легендите разказват, че оттогава планината носи името Хемус.
Върховният бог хвърлил по бягащия победен великан планината Етна и затова и до днес тя бълва огън от мълниите, мятани в последната битка.
