Ранното Средновековие в Европа е бурен период в историята на континента. Това е време на обособяване на отделните европейски нации. Сред тази сложна обстановка в средата на ХІІ век на престола на Англия застава Хенри ІІ и основава династия Плантагенети, които ще играят важна роля в съдбата на страната през следващите векове.
Хенри ІІ има трима синове от брака с Елеонора Аквитанска - енергична, умна и отлично образована средновековна дама. След като престолонаследникът умира рано, остават двамата по-малки синове - Ричард и Джон, известен в историята като Безземни, тъй като останал без наследство, разделено между по-големите синове. Така по волята на съдбата в края на ХІІ век за крал на Англия е коронясан Ричард І, който остава известен в историята повече с прозвището си Лъвското сърце.
Името на Ричард І става легендарно и дори се превръща в нарицателно. Той е образец за справедлив крал, доблестен рицар и смел кръстоносец. С какво този владетел от ранните средни векове е заслужил такава слава?
Историята на живота и делата му доказват за пореден път, че между истината и легендата понякога пътят е прекалено дълъг. И той така променя историческата истина, че от действителните дела не остава почти нищо. Така се случва и с Ричард І. Ето истинските събития, които представляват историята на управлението му.
Ричард І е крал на Англия за период от 10 години, но в страната, на която е владетел, прекарва една 6 месеца от целия си живот. През по-голямата част от времето Ричард е в Аквитания, родината на майка му, или на походи.
Той всъщност е лош крал за страната си. Поставя личните си амбиции и интереси над тези на кралството, а движещата сила на делата му е жаждата за слава. Боевете и походите са стихията му и още е от младини е известен с военните си успехи. Внушителният му за времето ръст подсилва представата за неговата храброст.
Той се споменава наред с владетели като Карл Велики и Фридрих Барбароса, които наистина определят хода на историческите процеси в Европа за времето си. Славата на краля не идва от заслугите му към страната или към европейското развитие, а от активно градения му имидж. Сам Ричард се обгражда от трубадури, които неуморно възпяват подвизите и храбростта му. От тях идва и псевдонима Лъвското сърце, с който историята го запомня.
Има обаче и друго прозвище, не толкова известно, което показва и друга черта от характера му. Наричан е първо да, после не, което го представя като колеблив и лесно променящ мнението си човек, стига да бъде обработен подходящо.
Славата му се дължи и на друга средновековна легенда - Робин Худ. Столетия след смъртта на Ричард Лъвското сърце подвизите на разбойника Робин, защитник на бедните, започват да се свързват с Ричард І, благородният кръстоносец, който е покровител на народния защитник.
Фактите разкриват истина, по-различна от легендите. Една година след възкачването си на престола Ричард І тръгва на Третия кръстоносен поход към светите земи със своите рицари, като оставя по-малкия си брат Джон Безземни за управител на кралството в негово отсъствие.
По пътя завладява Кипър и се жени за Беренгария Наварска. Пристигайки в Палестина участва в битката за крепостта Акра и остава последен от всички европейски владетели в светите земи. Успехът му е сключеният договор със съперника на кръстоносците Саладин, с който се разрешава на поклонниците християни да посещават святото място.
На връщане от похода Ричард Лъвското сърце попада в плен при австрийския херцог Леополд. За да освободи краля, той иска откуп, равняващ се на стойността на 23 тона сребро. Сумата е непосилна за Англия и за да бъде събрана, е наложен данък. Според него една четвърт от всички доходи трябва да бъдат давани за откупа. Накрая Елеонор Аквитанска плаща откупа за сина си и Ричард се връща у дома. Той си възвръща трона, узурпиран от брат му Джон, но двамата постигат съгласие и Джон отново става наместник на краля, макар и с ограничени пълномощия.
Още същата година Лъвското сърце тръгва на поход към Франция. Пет години по-късно при обсадата на един замък той е ранен в рамото и получава гангрена. Умира на 41-годишна възраст. Погребан е в Руан и остава свързан завинаги със страната, в която прекарал повече време, отколкото в кралството, което владеел. Тъй като няма деца от брака си, негов наследник на трона става брат му Джон Безземни.
