Името Хорхе Луис Борхес е известно на всички хора, за които писаното слово и книгите продължават да бъдат ценност, извор на знания и мъдрост за света и живота. Аржентинският писател без съмнение е от съвременните творци, които притежават дарбата за раздават мъдростта, която са натрупали в себе си чрез своето творчество.
Творбите на Борхес са пътеводител в живота, наръчник, който умело води читателя по дирите на щастието, любовта, приятелството и всички жалони, които ни придружават в житейското ни приключение.
Ето някои от истините, поднесени с много мъдрост и любов към читателите от изключителния талант Борхес.
Авторът на Всеобща история на безчестието обръща вниманието на своите читатели към истината, че животът често ни среща с неподходящи хора, към които се привързваме чрез любовта. Неизбежната раздяла след такава среща казват, че ни прави по-силни. Но така придобитата сила си има цена и тя е твърде висока, измерва се със загубата на чувствителност. Раздавайки се при такива връзки на човек му е все по-трудно да обикне следващия, който среща по пътя си.
Алтернативата е егоизмът. Но тази участ е още по-тежка, защото отнема възможността настоящето да бъде споделено, а това е най-лошото.
Крачейки по друма на живота всеки индивид проумява, че наистина е силен и че е стойностен. Кога обаче стига до това прозрение? Чак когато бъде оставен без друга възможност, освен да бъде такъв.
С времето човек трупа мъдрост и започва да осъзнава разликата между това да държи нечия ръка и това да окове нечия душа. Разбира и това, че една целувка не значи договор, а подаръкът не е обещание.
Този натрупан житейски опит кара помъдрелия човек да посади свое дърво и да украси своята душа, без да чака красивите неща да му бъдат подарени.
С времето всеки научава истинската стойност на приятелството. Истинските приятели се броят на пръсти и борбата да спечели приятели ще донесе на търсещия само фалшиво обкръжение.
След време изминатият път отваря очите на човека за истината, че преживяванията са неповторими и най-хубавото в живота не са мечтите за бъдещето, а моментите, които остават в паметта. Животът е тук и сега и това е важно, а не плановете, защото нито утре, нито вчера са толкова важни, колкото мига, когато живеем.
Един от най-важните уроци, които ни дават проживените години, е този, че животът не е поемал към нас задължение да осъществи мечтите ни. Трябва да вземем това, което ни предлага, и да бъдем благодарни, защото може да нямаме нищо.
В края на житейския си път човек осъзнава, че остарява твърде бързо и помъдрява твърде късно. Когато това вече няма значение, защото времето му е изтекло.
