Ново изследване на университета в Марсилия, Франция, ръководено от известния антрополог Анна Деджоани, доведе до още една възможна хипотеза за края на неандерталците. Според проучването, създало модел на неандерталската популация в Европа, човешките предшественици изчезнали заради рязък спад в популацията им, като причина за това била застигналото ги безплодие.
Липсата на емпирични данни, позволяващи тестването на хипотези, е едно от най-големите предизвикателства за изследователите, изучаващи изчезването на неандерталците. Много хипотези включват катастрофални събития като болест или промени в климата.
За да тестват алтернативни хипотетични сценарии на изчезване, Деджоани и колегите ѝ създали модел на неандерталско население, позволяващ им да изследват демографските фактори, които биха могли да доведат до намаляване на популациите и изчезването на населението за период от 4 000-10 000 години (времева рамка, съвместима с известната неандерталска история).
Изследователите създали базови демографски параметри за своя модел на неандерталско изчезване (напр. оцеляване, миграция и раждаемост) въз основа на данни от наблюдения на съвременни групи ловци събирачи, живеещи все още в малкото останали диви места на Земята, и съществуващи големи маймуни, както и налични неандерталски палеогенетични и емпирични данни от предишни изследвания. Авторите определят популациите като изчезнали, когато паднат под 5000 души.
Авторите установили, че в техния модел изчезването би било възможно в рамките на 10 000 години, ако намаляването на раждаемостта на младите (под 20 години) жени неандерталци падне с 2, 7%.
Ако коефициентът на плодовитост се понижи с 8%, изчезването може да настъпи за 4000 години. Ако това намаление на плодовитостта се усили чрез намаляване на оцеляването на бебета (деца под една година), изчезването се случва в рамките на 3000 години.
Авторите възнамеряват да проучат възможните причини за изчезване на неандерталците, вместо да поставят окончателно обяснение. Изследователите обаче отбелязват, че това проучване е първото, което използва емпирични данни, за да предположи, че сравнително незначителни демографски промени, като например намаляване на фертилитета или увеличаване на детската смъртност, могат да доведат до изчезване. Авторите отбелязват, че моделирането може да бъде полезен инструмент при изучаването на отдавна изчезналите човешки братовчеди.
За да се докаже нашата хипотеза, са необходими допълнително проучвания, които да покажат как са се стопявали неандерталските популации в Европа. Без ясни доказателства обаче за резки климатични промени или войни с ранните хомо сапиенс, безплодието може да обясни изчезването на неандерталците, казва професор Деджоани.
