Пуническите войни

пуническа война

Пуническите войни, наричани още Картагенски войни (264–146 г. пр. Хр.), са поредица от три военни конфликта между Римската република и Картагенската империя, довели до унищожаването на Картаген, поробването на неговото население и превръщането на Рим в супер силата на Античния свят.

Картаген нараства от малко пристанище до най-богатия и най-мощен град в Средиземноморския район. Има мощен флот, наемническа армия и, благодарение на тарифите и търговията, достатъчно богатство, за да прави това, което му хареса. Чрез договор картагенците забраняват на Рим да търгува в района на Западното Средиземноморие.

Малката по това време република няма флот и не може да откаже изключително неизгодните условия. Римски търговци, уловени в картагенски води, са давени, а корабите им са пленявани.

Първата пуническа война избухва през 264 година пр.н.е. Повод за нея е желанието на двете сили да поемат контрола над остров Сицилия. Конфликтът продължава 4 години.

Първоначално военните действия се водят по суша и римските легиони нанасят съкрушителни поражения на картагенците. Във втората фаза на войната картагенците съсредоточават действията си основно по море, защото предполагат, че там надмощието им е осезаемо. Те нанасят няколко поражения на Рим.

Тогава Рим прави нововъведение в новосформираната си флота – мост, който свързва двата кораба и позволява на войниците да щурмуват врага. Това обръща хода на войната. Картагеницте са разбити и търсят мир. Рим им налага унизителен договор. Картагенската империя губи Сицилия, Сардиния, Корсика и търговския си монопол.

След изтощителна гражданска война и конфликти със съседните царства, Картаген започва да се възстановява. С цел да възстанови загубените си територии започва да колонизира Испания. Уплашен от нарастващата мощ на стария си съперник, Рим отново напада през 216 г. пр. н. е.

втора пуническа война

Втората пуническа война започва катастрофално за Рим. Водени от талантливия пълководец Ханибал, картагенците преминават Алпите и нападат Северна Италия. Ханибал минава с армията си през почти целия полуостров, нанасяйки катастрофални поражения.

При битката при Кана от 87 000 римляни само 14 000 оцеляват. Но отдалечеността от Картаген прекъсва снабдителните линии на Ханибал, а в същото време римляните пренасят военните действия в Африка, нападайки самия Картаген.

Великият пълководец е принуден да изостави завладяното и да се втурне да спасява родината си. Край Зама (в дн. Тунис) обаче Ханибал претърпява първото си поражение, което е толкова катастрофално, че Картаген е принуден отново да търси мир. Този път наложеният му договор е почти унищожителен. Търговската му империя е принудена да се раздели с всичките си задморски територии и да плати огромна контрибуция. Картаген се превръща в земеделска държава.

Близо 50 години след края на Втората пуническа война Картаген започва да се възстановява. Той вече няма колониална империя, но се превръща в регионална сила. Това тревожи Рим, който, възползвайки се от конфликта между стария си враг и клиентската държава Нумидия, обявява война през 149 година пр.н.е.

Третата пуническа война е най-кратка. Военните действия са съсредоточени единствено около обсадения Картаген. След три години римляните пробиват стените и нахлуват в града.

Малкото му останали жители (около 50 хиляди) са продадени в робство, а градът е сравнен със земята. Това слага край на Пуническите войни и на Картагенска империя. Рим завладява всичките ѝ земи и се превръща в най-голямата сила в Средиземноморието. Пътят към бъдещата му империя е открит.

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари