sanovnik.bg»Статии»Загадки на древността»История на България»Волжка България - възход и падение

Волжка България - възход и падение

Волжка България - възход и падение
Снимка: Facebook/ @VolgaBulgaria

Съчетавайки богатството от много култури, Волжка България е едно държавно формирование, което е далече географски и исторически от нас, но събужда интереса на учените, защото е важна част от нашата историческа идентичност.

Днешните татари, чуваши и башкири, които продължават да живеят в земите на Волжка България, спорят за културното наследство на тази средновековна държава, която носи нашето име. Всеки от тези народи е допринесъл за пъстротата на палитрата, представлявала Волжка България през Средновековието, но българският елемент е основополагащ в това държавно обединение.

Мястото на Волжка България в картата на Средновековието

Волжка България представлява един културен модел, възникнал в басейна на Волга в края на ІХ и началото на Х век. Държавата бързо се превръща в център на различни култури, защото се намира по така важния път на коприната. Старобългарският елемент в нея се смесва със завареното угро - финско население, а българският етнос налага традиции, които по-късно могат да се видят и проследят в Казанското царство. Въпреки предизвикателствата на времето, моделът, наложен от древните българи, успява да просъществува през вековете.

Географското положение и особености на земите на Волжките българи

Особеностите на земите, където е създадена Волжка България, могат да се определят като много благоприятни поради наличието на големи водни басейни. Най-голямата от реките, които текат през тези земи, е Волга и тя е удобен търговски път до Каспийско море. Другите големи реки - Кама, Печора, Урал са благоприятна среда за развитието на стопанството на държавата.

Планината Урал, която раздела Европа от Азия, прегражда пътя на студените въздушни маси, идващи от Азия, и прави климата приятен за живеене е подходящ за развитие на земеделие и скотовъдство.

Почвите са основно чернозем, който е много плодороден заради хумуса. Така Волжка България се оказва житница и за останалите руски княжества.

Тъй като територията на Волжка България е значителна, климатът не е еднороден. Редуват се студен с умерен и мек. Наличието на различни климатични зони е още едно предимство и богатство за държавата, поради възможностите, които всяка климатична зона дава. Това е основата, върху която заселниците градят своята успешна и богата държава.

Създаване на Волжка България. Етнически състав. Езикът на Волжка България

Основите на държавата са поставени от Котраг, средния син на владетеля на Велика България Кубрат около 660 година. Столица на новото държавно обединение става град Велики Болгар.

Велика България

Освен прабългарите на Котраг в състава на държавата влизат племената савири и барсили. Споменати са и билирите, от които идва името на града Биляр. Хрониките споменават множество арменски и хоремзийски колонии по тези места, които имат своята роля в новата държава.

Ясно е, че в микса от етнически и народностни групи прабългарският елемент се оказва водещ и дава не само името на държавата, но успява да наложи и модела на управление, както и културните си норми. Затова има резон в искането на днешните наследници на първите Волжки българи да настояват за връщане на старото име на държавата.

Езикът, който се налага сред разнородните етнически групи във Волжка България, е кипчански. Той е говорим език в Златната орда, която се състои от различни племена с кипчански произход и става говорим език за всички народностни групи, които влизат в състава им. Смята се, че езикът, на който говори днес населението на Чувашия, е на основата на езика, който са говорели във Волжка България.

Развитие на държавата на Волжките българи

В първите два века след създаването си държавата е под зависимостта на Хазарския каганат, но през VІІІ век успява да извоюва независимостта си и бързо се превръща в най-влиятелната държава в северните части на континента.

Това не е случайно, Волжките българи съчетават военни възможности и търговски умения, както и на невероятен строителен гений. Всички пътешественици отбелязват строителните успехи на държавата, благодарение на които тя е известна и като Страната на градовете. Става въпрос за 38 силно укрепени градове, както и за около 1600 селища, което е колосална цифра за тогавашната епоха. Красивите строежи, оживените земеделски и занаятчийски селища, всичко това оставя у пътешествениците силно впечатление за една богата и отлично устроена държава.

Столицата Велики Болгар е най-добре развит и многолюден град в цяла източна Европа, снабден с канализационна система и не случайно е сравняван с Багдад, Бухара и други градове, които представляват бисерите в арабския свят. Биляр, Сувар и Казан са други забележителни градове на Волжките българи.

В началото на Х век, за да се консолидира държавата, там приемат либерален азиатски тип ислям, но в страната спокойно съжителстват всякакви религии. Поради факта, че Волжка България се намира на стратегическо място, тя търпи непрекъснати удари от нахлуващите монголи, които напират към Европа. Волжките българи са тези, които се оказват на пътя им и имат предопределението да ги спрат.

В така наречената овнешка битка непобедимата до тогава Златна орда е разгромена от отрядите на Габдула Челебир, тогавашен владетел във Волжка България. Той използва военните тактики на прабългарите, с които са печелени много победи в ранното Средновековие. За размяната на пленените 4000 воини на Чингиз хан волжките българи получават 4000 овена. Оттам идва името, с което битката остава в историята. Това спасява не само земите на Волжка България, но и на целия западен свят от монголското нашествие.

Спасението от монголите обаче се оказва временно. След смъртта на Чингис хан цялата сила на монголските орди се насочва към Волжка България. Съпротивата на потомците на прабългарите е сломена, а повече от половината от населението на държавата е избито. Волжка България попада под зависимостта на монголите.

Чак през 1438 година волжките българи успяват да извоюват отново свободата си, но никога не успяват да възвърнат предишната си мощ.

През 1552 година столицата Казан на наследника на Волжка България- Казанското царство, е завладяна от Иван Грозни. Той прибавя към титлите и тази на цар на българите.

Теориите около Волжка България

Една от теориите гласи, че упадъкът на монголската Златна орда води до разпад и на империята на монголо-татарите и създаване на независими царства.

В началото на ХV век на териториите, на които се простира преди това Волжка България, се появява Казанското царство.

Столицата на новата държава е наречена Нови Болгар. Казанското царство е първото, което се отделя от Златната орда и това несъмнено е катализатор за процеса на разпад, както и свидетелство, че волжките българи са търсили начин да възвърнат държавата си.

Първите владетели на Казанското царство са татари, но постепенно царството става продължител на традициите на Волжка България. Населението е основно от хора с българско самосъзнание, за което говорят и летописците, наричайки ги казанци, които са старите българи.

Казанското царство наследява българските традиции в строителството и изобразителното изкуство. Днешните емблематични строежи в Москва - Кремъл, и някои дворци са построени като точно копие на Казанските първообрази, разрушени при войните с руснаците през Средновековието.

Краят на Казанското царство идва през 1551 година, когато последната владетелка на Казан - Сююмбике, е отведена от столицата заедно с двегодишния си син, а в отпора, който дава населението на Казан, загиват 700 хиляди волжки българи.

Днешните наследници на казанците са с българско самосъзнание и искат да се възстанови понятието български народ за населението на Чувашия и Татарстан, което не се приема от руските власти. Въпросът е отворен и стои на дневен ред.

Историята е поредица от възходи и падения, не винаги заслужени. Но паметта на тези, които са поставили основите, заслужава да се намери и отбележи справедливото място на основоположниците. Волжките българи създават не само своя държава около река Волга, но полагат основите на културата и писмеността на съвременната руска държава, което е фундамент на тяхната държавност.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати