Митът за Танталовите мъки

Танталови мъки

Древногръцката митология е богат извор на крилати фрази, които днес имат своето независимо значение в съвременния разговорен език. Едно от тези устойчиви словосъчетания с определено значение е Танталови мъки. Какво представляват тези страдания и какви прегрешения изкупват? Кой е Тантал и по чия воля е наказан с мъки? Ето какво разказва митологията за този древен обитател на Елада.

Произходът на Тантал и мястото му сред другите хора на Земята

Според митологията Тантал е син за върховия бог Зевс и нимфата Плуто. Като много други известни персонажи, той е с полубожествен произход. Според митовете той управлявал земите около планината Сипил и едноименния град в областта Лидия. Древногръцкият историк Страбон го определя като цар на Фригия в Мала Азия.

За него разказва и Омир в Одисея. Древногръцкият певец бил впечатлен от неговото огромно богатство, включващо рудници за добив на злато, обширни плодородни земи и неизброими стада добитък. Според Страбон златото е точно от фригийските мини в планината Сипил. Тантал се ползвал и с благоразположението на боговете заради своя полубожествен произход. Той имал всичко, за да бъде най-щастливият и безгрижно живеещ човек на Земята.

Начинът на живот и поведението на Тантал

Като потомък на бог и човек, Тантал обаче носел и чисто човешка природа, която намерила израз в поведението му към хората и боговете. Несметните богатства, получени в дар заради произхода, често възгордяват човека, а прекомерната гордост ражда престъпления. Това се случило и с Тантал.

Той често бил домакин и дори гост на боговете на Олимп, но за отплата към проявеното внимание крадял от божествената амброзия, за да я дава на своите сънародници. В това деяние не се съдържало желание да ускори развитието на хората, а само лекомислено отношение към нещата, принадлежащи само на боговете.

Лекомислено било отношението на Тантал и неговият баща, върховния бог Зевс. Тантал често казвал на баща си, че съдбата му е по-прекрасна и от тази на боговете и затова не се нуждае от никого и от нищо.

Постъпките му често изпитвали търпението на всемогъщия му баща. Тантал откраднал златното куче от царя на Ефес Пандарей. Това куче било обичано много от Зевс, а Тантал се заклел, че не знае нищо за кражбата.

Накрая божият любимец прекрачил всички граници с ужасно деяние, за да провери дали боговете наистина са всезнаещи. Той убил сина си Пелопс и го поднесъл като блюдо на боговете. Те знаели какво им сервира Тантал и не посегнали към храната.

Само богинята Деметра, която била потопена в скръб за дъщеря си Персефона, несъзнателно изяла рамото на момчето. Разгневените богове съживили Пелопс, направили му ново рамо от слонова кост, а Тантал решили да накажат за ужасното злодейство.

Наказанието на Тантал

По заповед на Зевс Тантал бил хвърлен в мрачното царство на Хадес, където търпял вечни мъки - т.нар. Танталови мъки. Те се изразявали в това, че Тантал се намирал в езеро с чиста вода, която стигала до брадата му. Когато се навеждал да отпие, водата се отдръпвала. Над главата му се навеждали клони, отрупани с всякакви плодове - ябълки, сочни круши, смокини и маслинов плод, но щом Тантал посягал да си откъсне, бурен вятър ги отвявал далече от него.

Така Тантал изпитвал вечен глад и жажда пред изобилна храна и вода. Имало и още едно наказание за него: над главата му стояла скала, която едвам се държала да не се изтърколи и да падне върху Тантал. Страхът бил постоянния му спътник.

С вечен глад, жажда и страх наказали боговете Тантал за безбройните му прегрешения. Тантал изпитвал непрестанно безнадеждност, безсилие и неудовлетвореност пред това, което всеки миг било пред него, но било недостижимо.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати