Династията на Птолемеите

Птолемей

Птолемеевата династия е елинистка македонска кралска фамилия, която управлява Древен Египет в продължение на почти 300 години, от 305 г.пр.н.е. до 30 пр.н.е.

Птолемей е соматофилакс – един от седемте бодигарда и генерала на Александър Велики. Назначен е за сатрап (управител) на Египет след смъртта на Александър през 323 г. През 305 г. до н.е. се обявява за крал Птолемей I, по-късно известен като Сотер (спасител). Египтяните скоро приемат Птолемеите като наследници на фараоните на независим Египет.

Семейството на Птолемей управлява Египет до римското завладяване през 30 г.пр.н.е. Всички мъжки управници на династията приемат името Птолемей. Кралиците от династията, някои от които са сестри на съпрузите си, обикновено се наричат Клеопатра, Арсиное или Беренис. Най-известният член на династията е последната царица, управлявала Египет – Клеопатра VII, известна с ролята си в римските политически битки между Юлий Цезар и Помпей, а по-късно и между Октавиан и Марк Антоний. Нейното самоубийство по време на завладяването от Рим бележи края на Птолемеевото управление в Египет.

По времето на Птоломеите Египет процъфтява и се превръща в културен център на целия Стар свят. Той дава много на света и благодарение на неговите открития по-късно Рим тръгва към бурния си подем.

Клеопатра е част от династията на Птолемеите

Птоломеите покровителстват науката и в този период се правят важни научи открития в областта на математиката, медицината и физиката. Владетелите издигат и развиват Александрийската библиотека – съхранила цялото знание на древния свят.

Птолемеите продължават практиката на Александър Велики за културно сливане, съчетавайки гръцките и египетските обичаи, вярвания и практики заедно, създавайки синтез, който остава предмет на изследване и до днес. Това ново общество не се разпада и не се срутва поради някаква вътрешна слабост, а просто защото попада пред по-висша военна сила. На фона на мнението, че мултикултурализмът е химера, Птолемеевият период на историята на Египет може да бъде разглеждан като пример за процъфтяваща, жизнена политика.

Птолемеев Египет не води непрекъснати войни за разширяване на териториите си, както правят останалите елинистични държави, появили се след разпадането на Александър Велики. Владетелите се стремят към благополучието на народа си и точно затова египтяните започват да ги почитат като богове. Осемнайсет члена на династията управляват Египет, като шест от тях са жени.

Въпреки разцвета на Египет, нова сила се появява в Средиземноморието – Рим. След разгрома на Картаген няма сила в Стария свят, която да се опълчи на Републиката. Последната царица на Египет – Клеопатра, в стремежа си да опази страната си от новите нашественици, се включва активно в римската политика. Първоначално тя става любовница на Юлий Цезар и му ражда син – Цезарион. След смъртта на великия пълководец тя привлича дясната му ръка Марк Антоний. Двамата се опълчват на наследника на Цезар – Октавиан Август.

Обединените войски на Египет и Антоний претърпяват поражение. За да избегнат страшна съдба, двамата любовници се самоубиват, а страната край Нил става римска провинция. Това слага край на династията на Птоломеите, а и на хилядолетната египетска цивилизация.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати