Вестготите били един от двата основни клона на източногерманското племе готи. Другото племе били остготите. Готите били сред германските народи, които изиграли най-голяма роля за падението на Римската империя по време на Великото преселение на народите и формирането на западноевропейската култура.
Около 291 година готите се заселили в земите на Дакия. През 4 век сл. Хр. се разделили на две основни групи – западни и източни. Римляните започнали да ги наричат вестготи и остготи.
През 376 г. в Дакия нахлули хуните на Атила. Вестготите били разгромени и потърсили спасение на юг от Дунав в земите във владение на Римската империя, като се съгласили да пазят тези земи от набези. Обещаното им заплащане и храна обаче не стигнали до тях поради престъпленията на римските чиновници и вестготите се разбунтували, започвайки да ограбват балканските провинции на Рим. На 9 август 378 г. те напълно разгромили армията на римския император Валенс на равнините извън Адрианопол, убивайки самия владетел – събитие, което разтърсило из основи Римския свят.
Още четири години вестготите продължили да се скитат в търсене на земи, на които да се заселят. Наследникът на Валенс, император Теодосий I, ги заселил в Мизия (дн. Северна България) през октомври 387 г. като федерати, като им дал земя и им наложил задължението да защитават границата. Очевидно по време на този период вестготите приели арианското християнство.
Готите останали в Мизия до 395 г., когато под ръководството на Аларик напуснали областта и се преместили първо на юг в Гърция, а след това в Италия. Около 401 година отново започнали да воюват с Рим, като многократно опустошавали земите му.
Кулминацията на тази вражда настъпила през 410 година, когато под ръководството на краля си Аларик превзели смятания за непревземаем Рим. През същата година Аларик починал и бил наследен от Аталф, който накарал вестготите да се заселят първо в южната Галия, а след това в Испания (415).
В Испания първоначално вестготите се заселили като федерати, но в последствие се обявили за независими. По това време историците започнали да говорят за Вестготското царство, като първият истински монарх на новата държава бил Теодорик I.
Вестготското царство бързо се превърнало в доминираща сила на Иберийския полуостров. Първо изтласкали римляните, след това унищожили кралствата на аланите и вандалите. Така държавата се разпостряла на земите на днешна Испания, Португалия, Южна Франция и части от Италия.
Дори и след като през 507 година франките разгромили вестготите, отнемайки им Аквитания (Южна Франция), те останали доминираща сила в Европа за следващите 200 години.
Вестготите постепенно приели католицизма и основали мощна монархия с богата култура.
Краят на Вестготското царство настъпил внезапно. През 718 година от юг, през земите на днешно Мароко, в земите им нахлули арабите. След няколко тежки поражения кралството рухнало, а Пиренеите паднали под сянката на полумесеца.
Свободни останали само Северзападните земи на Иберийския полуостров, където се издигнало малкото вестготско кралство Астурия, което водело постоянни войни с нашествениците и дало начало на Реконкистата – войните за освобождение на Испания от маврите.
