Цар Ирод, наричан понякога Ирод Велики (около 74 до 4 г. пр. Хр.), е цар на Юдея, управлявал държавата си с одобрението от римляните. Докато Юдея е независимо царство, е под силно римско влияние и Ирод идва на власт с римска подкрепа.
Библията изобразява Ирод като чудовище, опитало се да убие бебето Исус. Когато не го намира, нарежда да убият всички момчета под две години. Историците днес вярват, че историята е измислена.
В действителност Ирод екзекутира една от съпругите си и три от децата си, но също така той е талантлив управник и строител. По негово време храмът в Йерусалим – най-святото място за юдеизма, е обновен и разширен. Помага и за спасяването на древните олимпийски игри по време на финансова криза.
Поради военната подкрепа, която оказва на римляните, Ирод, баща му Антипатър и по-големият му брат Фасел са възнаградени с престола на Юдея като верни васали на империята.
Контролът на тримата мъже обаче е слаб. През 43 г. пр. Хр. Антипатър е отровен. През 40 г. пр. Хр. вечният враг на Рим – Партия, завладява Ерусалим и убива Фасаел, а Ирод е принуден да избяга в Рим. След пристигането си във Вечния град той търси подкрепата на Октавиан и Марк Антоний, които по онова време все още са съюзници. Двамата се съгласяват да го направят цар на Юдея. Ирод се връща в Юдея и през 37 г. пр. Хр. с помощта на римските легиони възстановява контрола си върху Йерусалим и големи части от Юдея.
За да укрепи властта си Ирод се оженил за Мериам – дъщеря на бившия първосвещеник Хиракан II и представител на бившата династия, управлявала Израел – Хасмоней. Тя му ражда трима синове и две дъщери.
По-късно обаче Ирод нарежда Мириам да бъде екзекутирана, обвинявайки я в прелюбодействие и опит за убийство. Историята запомня Ирод като злодей и заради заповедта трима от синовете му да бъдат убити, като и тях царят подозира в опит за убийство.
Ирод скандализира сънародниците си и с това, че има поне 10 съпруги и вярва, че юдаизмът допуска полигамия. Той също така конфискува имущество, принадлежащо на онези богати родове, които според него не подкрепят управлението му. Това го прави изключително богат и така той може да плаща за благоразположението на римските си господари.
След смъртта на Марк Антоний цар Ирод успява да се задържи на власт въпреки сътресенията при трансформирането на Римската република в Империя.
Без съмнение Ирод е един от най-великите строители в Светите земи. Той планира и наблюдава строежа на дворци, крепости, театри, амфитеатри, пристанища и целия град Кесария.
Историците по принцип смятат, че Ирод е починал в 4 г.пр.Хр., въпреки че има аргументи, че е починал в 5 г. пр. Хр или 1 г. пр. Хр. Евангелието на Матей твърди, че той се е опитва да убие бебето Исус и успява да убие всички други бебета във Витлеем. Днес историците обикновено смятат тези твърдения за неверни.
Легендарното избиване на невинни може да отразява християнската драматизация на екзекуцията на Ирод на собствените му деца, смятат повечето историци.
Друга история, която споменава Ирод, разказана в Евангелието на Лука, твърди, че Мария и Йосиф (родителите на Исус) трябва да бъдат регистрирани в преброяването, случило се по времето, когато се родил Исус. Според съвременните историци това не е вярно, тъй като няма доказателства за преброяване по време на царуването на Ирод.
Фактът, че Библията твърди, че Исус е роден преди смъртта на Ирод, създава проблем, който учените отдавна обсъждат. Дали Исус всъщност е роден в 4 г. пр. Хр., преди Ирод да умре? Или Ирод е живял по-дълго, отколкото предполагат историческите записи? Отговорите на тези въпроси се обсъждат от учените повече от век.
Ирод умира в Ерихон след болезнено и причиняващо гниене заболяване, което съвременниците му наричат злото на Ирод. Записите от онази епоха разказват, че болката от болестта е толкова силна, че той се опитва да се самоубие няколко пъти.
Днес никой не знае как е изглеждал античният юдейски цар. Той не изобразявал образа си върху монетите, които сечал, нито позволявал да се издигат негови статуи, защото това противоречало на еврейските обичаи.
Именно заради това личността на Ирод крие толкова тайни, а учените все още се опитват да пресеят истината.
