Една необикновена традиция се зародила в средновековна Япония и станала явление, което властвало в продължение на 700 години. Това са воините, защитници на Япония, наречени самураи. Те представлявали една от основните класи в страната на изгряващото слънце, наред със земеделците, занаятчиите и търговците. Самураите са далече по-интересни на потомците, те са тайнствени и загадъчни, защото живеели по свой неписан морален кодекс, който защитавали със силата на тялото и духа. Те представят и цялата източна философия за живота.
Наименованието самурай идва от един легендарен японски принц - Ямато. Смята се, че той притежавал необикновена сила и смелост. Образът му е издигнат в култ и олицетворява самурая, който е готов да умре по всяко време за своя господар. Без да изпитва страх или да се интересува от житейските блага.
Поява и същност на самураите
В средновековното японско общество най-напред войниците са подчинени на императора. В армията участвали всички мъже, включително робите. В началото на ІХ век на остров Хоншу избухнало въстание, което императорът искал да потуши и изпратил армията. Тя обаче са разпаднала поради липса на дисциплина и ред. Тогава император Каму се провъзгласил за шогун (висша военна и управленческа титла) и започнал да набира по-елитни войни.
Самураите се появили от този по-специален род бойци, които пазели двореца на императора или на богатите и влиятелни японски семейства. В началото самураите били служители, които осигуряват защита. Но постепенно започнали да печелят влияние чрез бракове и излезли напред, дори преди аристократите. Накрая самураите се обединили и създали свое съсловие, подчинено на закона бушидо.
Техният сан бил стройна система от четири нива и всичко във вида им и начина на живот и поведение било строго регламентирано. Самураите си имали водач по време на битки. Той носел шлем или маска, с които се отличавал.
Извън битките самураят бил воин-самотник, който е изцяло отдаден на своите задължения и личния си обет и не се интересувал живо от светския живот, славата и материалните придобивки, а само от бойния си дух и задължения към господаря си и страната.
След ХІ век самураите започнали да се проявяват не само като смели войни, но и като много образовани мъже. Обучението им включвало изкуства, писане на стихове, посещаване на театрални постановки и участие в чаени церемонии. Най-вече се упражнявал самоконтролът във всякаква ситуация.
Житейската философия на всеки самурай включвала кратки мъдри мисли, които той е трупал чрез личен опит. Всичко било кристално ясно и чисто при боеца - самурай, той никога не е бивало да допуска неясноти и колебания.
Притворството и лицемерното поведение са нещо изключено в обноските на достойния човек, какъвто бил един самурай. Простата и дълбока философия е двигател на един такъв начин на живот, който поражда позитивизъм, защото утвърждава стойностните неща в живота.
Кодексът на самураите, наречен бушидо
Как изглеждал древният самурай?
Той се отличавал със сурово изражение, носел кимоно, прилично на пола-панталон, къса горна дреха и колан на пояса, където били запасани два меча. Един дълъг /катана/, който бил символ на самурайската сила и бил използван за бой и къс меч /вакисаши/, който служел за ритуала харакири Самураите са били обучавани също да си служат с лък или нагината - копие с извит остър край.
Доспехите на самурая не съответствали на тези на средновековните рицари в Европа. Японските се отличавали със своята зрелищност. Бронята им била наречена кузане и била от кожа, обработено дърво и коприна. Това правело японският войн много лек и подвижен в бой, за разлика от европейския му аналог.
Нормите за поведение в обществото на самураите били изключително строги. Ако самурай се опозори като загуби в битка, но остане жив, той трябвало да върне отново честта си чрез ритуала харакири.
Харакири представлява ритуално самоубийство, при което самураят се пробождал с късия си меч през точка, известна като хара, която се намира малко под пъпа и после раздвижвал меча, за да навлезе въздух и да настъпи смъртта. Често при ритуала присъствал и друг човек, наричан кайшакунин, който отрязвал главата на война, за да съкрати ритуала. Смятало се е за чест всеки да бъде изпратен като кайшакунин. Тези хора са ползвани и за да накажат провинил се феодал, който е имал свое владение и подчинени на него самураи. При убийството на такъв господар неговите подчинени самураи също трябвало да го последват в смъртта.
Цялата философия бушидо е толкова самобитна, че слага началото на цяла култура, която не се среща никъде другаде по света. Тя се запазва изненадващо дълго, над 500 години. Бушидо представя пътят на един самурай, неговият железен морал, невероятната му ценностна система, в която духът е издигнат на най-високо ниво. Тази доктрина се оказва толкова силна, че оформя духа и характера на цялата японска нация.
Самураите по време на дълъг мир
По времето, когато Япония се управлявала от Тойотоми Хидейоши, е въведена забрана за носене на оръжие от всеки човек, който не е самурай. Така самураите се оказали единствените японци, които са въоръжени в ежедневния живот.
През 1603 година започнало управлението на шогуните от династията Токугава, което продължило 250 години. В този дълъг период в страната се възцарил мир. Висшите феодали били държани в подчинение, като са заставяни да се преместят в столицата със семействата си. Този закон се нарича закон за заложниците, защото те живеели като заложници при шогуна. Можели да се връщат в своите владения, за да ги надзирават, но семействата им оставали при шогуна като залог за поведението на феодала.
Тъй като самураите са се издържали от войни и боеве, при това управление останали без занимание и без препитание. Някои самураи започнали да се занимават с друго -търговия, занаятчийство, монашество. Безработни самураи се препитавали като отваряли училища за самураи, където преподавали знанията си.
Това дало възможност на много хора, както мъже, така и жени, да се приобщят към ценностите на самурайския морал. Появили се и самураи, останали без господар, изгубили посоката в живота си. Наричали ги ронини, буквалното значение е човек - вълна, който се носи без посока, както вълните в морето. Някои от тях се препитавали с грабежи и разбойничество.
Краят на епохата на самураите
Краят на самураите дошъл отвън, а не в резултат на вътрешни промени. Началото на промените започнало през 1853 година с една американска бойна ескадра от четири кораба.
От 1603 година до момента на идването на американците Япония живеела мирно под управлението на желязната ръка на шогуните Токугава. Страната била напълно изолирана от външния свят, защото чужденците били изгонени от шогуните много рано. Шогунът бил върховен управляващ и европейците дори не разбрали, че в Япония има и император.
Императорът живеел под охрана в двореца, никой никога не можел да го види и всички вярвали, че той е потомък на богинята на слънцето. На императора били присъдени за изпълнение някои религиозни ритуали, но всички решения се взимали от шогуна.
Тъй като мирът бил дълъг, последните шогуни Токугава вече не притежавали енергията, дързостта и смелостта на своите предци. И когато американците пристигнали с предложение за търговски връзки, шогунът не знаел как да постъпи. Той не искал да допуска чужденци в страната, но американските пратеници били много настоятелни и убедителни със своите мощни оръжия, каквито японците не познавали. Шогунът решил да се дистанцира и изпратил споразумението на императора.
Съвсем неочаквано наследникът на богинята на слънцето го отхвърлил и наредил чужденците да бъдат прогонени. Шогунът обаче подписал от страх. Това довело до всеобщо народно недоволство и край на властта на шогуните. С тях дошъл и залезът на самураите. Тяхната организация била разпусната през 1868 година и те фактически попаднали извън закона. Отмирането им продължило още известно време, успоредно с отмирането на феодализма в Япония и замяната му от модерната епоха.
