Готите са античен народ от източногерманската народностна група. Те се делят на две големи групи (клонове) - остготи и вестготи. На този древен народ се дължи падането на западната част на Римската империя и оформянето на облика на Европа през ранното Средновековие.
Произход на готите
Информация за готите науката черпи най-вече от техния главен историк - Йорданес. Според него родното място на този народ е в Скандинавия. Около 1490 година преди Христа те слизат надолу и се заселват около река Висла. Тук създават култура, а след около 500 години, към 1000 година преди Христа продължават пътя си на юг и се настаняват в областта Дакия, северно от река Дунав.
Заселване на готи в района на Черно море
Към 160 година от новата ера започва Великото преселение на народите. Тогава групи от германски племена тръгват в югоизточна посока, притискайки живеещите в съседство народи. Групи от вандали, гепиди, бургунди и други навлизат в границите на империята. Те предприемат нахлувания, при които разграбват редица градове. Някои от тях се включват в армията на Рим. Такива готски групи навлизат в мизийските, тракийските и илирийските земи и разграбват някои от намиращите се тук богати градове.
Готите предприемат и походи по море срещу империята и разграбват много морски пристанища. Разбити са от Клавдий ІІ, а император Диоклециан през 290 година провежда реформа, с която успокоява набезите им. През ІV век готите все по-често се включват в армията на римляните, докато се стига до пълно германизиране на римските легиони. По това време голяма част от тях приемат християнството, а мисионерът Улфила(Вулфила) създава азбуката им и превежда Библията на готски език.
За известно време съществува равновесие между готи и Римската империя, но идването на хуните става причина за бежански поток от готи, с което започва Готската война. Готите побеждават империята при Адрианопол, но тя отвръща с масово клане на готи по цялата територия, която владее.
Когато хуните вземат превес готите вече са разделени на вестготи, които са в състава на империята, и остготи, подчинени на хуните. През следващите векове тези народностни групи създават свои кралства с центрове Тулуза и на целия Пиринейски полуостров. Отделните клонове на този народ слагат началото на германската народност и осъществяват успешното установяване във вътрешността на германските земи.
Още сведения, които намираме за готите:
Аларих I
Смята се, че племето вестготи, произлизащи от готи, са потомци на по-ранна група готи, наречена тервинги. Тервингите са готското племе, което за първи път нахлува в Римската империя през 376 г. и побеждава римляните при Адрианопол през 378 г.
След Адрианопол, вестготите и римляните са търговски партньори и воюващи бойци през следващото десетилетие. Под ръководството на Аларих I, първият крал на вестготите, племето инициира успешна инвазия в Италия, която включва и Рим през 410 година.
След като техните първични съперници за европейска власт са победени, Аларих и вестготите установяват своето кралство в района на Галия (днешна Франция), първоначално като отдалечена държава на Римската империя, преди да разширят територията си, за да включат областите, известни сега като Испания и Португалия, отнемайки тези земи със сила от суеби и вандали, в началото на 500-те години.
В началото те поддържат положителни отношения с римляните, получавайки защита от историческата империя.
Въпреки това вестготите поемат пълното управление на своето царство през 475 г. при цар Еврик. Всъщност вестготите поддържат присъствие на Иберийския полуостров, от средата на 400-те до началото на 700-те, когато са победени от нахлуващата сила на африканските маври.
Регионът е бил известен като Вестготското кралство.
Остготи
Остготите, или източните готи, са живели в района близо до Черно море (днешни Румъния, Украйна и Русия).
Подобно на готи другаде, остготите извършвали чести нахлувания в римска територия, докато техните собствени територии били нападнати от хуни от по-далечния изток. Но след смъртта на Атила , остготите са свободни да се разширят в римските земи.
Под ръководството на Теодорих Велики, остготите успешно доминират над владетелите на италианския полуостров, разширявайки териториите си от Черно море в Италия и по-далеч на запад.
Но след поредица от военни кампании срещу византийския император Юстиниан и други съперници, остготите до голяма степен изчезват от историята.
Вестготски кодекс
През 643 г. вестготският крал Хиндасвинт заповядва да се напише т. Нар. Вестготски кодекс или закон на вестготите. По-късно тези закони бяха разширени при сина на Хиндасвинт Рекесвинт, през 654 г.
Забележително е, че вестготският кодекс се прилага в еднаква степен за завоевателните готи и населението на кралството, повечето от които имат римски корени и са живели преди това по римски закони. Той ефективно прекрати диференциацията между „готите“ и „романите“ в очите на закона, постановявайки, че всички, които пребивават във вестготското кралство, се считат за „hispani“.
(Терминът „hispani“ е предшественик на днешния термин „Hispanic“, който се използва за описване на хора от испански произход.)
Вестготският кодекс също комбинира елементи от римското, католическото и германското племенно право, установявайки правила за брак и наследяване на имущество. Интересното е, че Кодексът е забележително прогресивен по отношение на правата на жените, на които е позволено да наследяват имущество и да управляват активи самостоятелно, отделно от своите съпрузи и/или роднини от мъжки пол.
Съгласно кодекса жените също могат да се представляват в съдебни производства и да уреждат свои собствени бракове.
Някои елементи от вестготския кодекс са съществували дълго след гибелта на кралството. Историците са намерили препратки към Кодекса в монашески харти, изготвени по времето на Кралство Галисия през 10 век. И е известно, че са формирали основата на законите, установени от маврите след завладяването им от кралството в началото на 700-те години.
Под управлението на маврите християните имат право да живеят според собствените си закони, при условие че не влизат в конфликт с тези на завоевателите африканци. Това отразява много от принципите на вестготския кодекс.
Каталунският превод на оригиналния вестготски кодекс датира от 1050 г. и е сред най-старите текстове на езика, който се говори в региона около днешна Барселона.
Наследство на вестготите
Преди собственото си падение, вестготите създават наследство, което оцелява до известна степен и днес.
Например, вестготите, подобно на повечето готи, постепенно се превръщат от езичници в християни през петия и шести век. Те обаче първоначално възприемат арианската форма на религията, за разлика от никейската или католическата форма, практикувана от по-голямата част от Рим.
По тази причина римляните смятали християнските вестготи за еретици, докато окончателно приели католицизма през седми век. Много католически църкви, построени от вестготите в Испания и Португалия, оцеляват и до днес, включително Санта Мария де Мелке в днешния Толедо, Испания.
Вестготите също оставят своя отпечатък, като установяват вестготския кодекс като рамка за изготвяне на национални закони.
Наследството на готите на Балканите
Малка част от готите остават по нашите земи след голямото им изселване на запад и влиза в състава на българската народност. Археологически находки свидетелстват за присъствие на готи по нашите земи след идването на прабългарите.
