Един от най-забележителните владетели на древния Египет е Хатшепсут – първата жена фараон, изкачила се на престола на могъщото някога царство. Царстването ѝ донесло мир и просперитет на страната, а народът я обикнал и запомнил столетия след края на управлението ѝ.
Най-забележително на царстването на Хатшепсут е фактът, че тя достигнала до най-висшата държавна позиция в древния свят по време, в което жените имали малко по-висок статут от домашните животни и били продавани и разменяни като стока.
Хатшепсут е била едва третата жена, която е станала фараон в 3000-годишната древната египетска история, и първата, която постига пълната власт на тази позиция. Клеопатра, която също упражнява такава власт, управлявала около 14 века по-късно.
Хатшепсут била дъщеря на Тутмос I. Тя става царица на Египет след като на 12-годишна възраст се омъжва за полубрат си Тутмос II. След смъртта му става регент на доведения си син Тутмос III, като по този начин се превръща в пълноправен владетел на цялата страна.
Като фараон Хатшепсут разширява търговията на Египет и започва амбициозни строителни проекти, най-вече храма на Дейр ел Бахри, разположен в западно от Тива. Описана (по нейно нареждане) като мъж в много съвременни образи и скулптури, Хатшепсут остава до голяма степен непозната за учените до 19-ти век.
Знаейки, че властта ѝ е силно застрашена заради пола ѝ, Хатшепсут се бори да защити своята легитимност, като твърди, че баща ѝ я е назначил за свой наследник. Именно заради това на повечето ѝ статуи и картини е изобразявана като мъж фараон, с брада и големи мускули. В други изображения обаче тя се появява в традиционните женски регалии. Хатшепсут се обгражда с привърженици на ключови постове в правителството, включително и нейния главен министър Сененмут. Някои предполагат, че Сенемут също е и любовник на Хатшепсут, но има малко доказателства в подкрепа на това твърдение.
В качеството си на фараон, Хатшепсут предприема амбициозни строителни проекти, особено в района около Тива. Най-голямото ѝ постижение е огромният мемориален храм в Дейр ел Бахри, смятан за едно от архитектурните чудеса на древен Египет. Друго голямо постижение на нейното царуване е търговската експедиция до мистериозното царство Пунт, което и до днес историците не са открили. От там царицата се завръща с невиждани богатства, включително слонова кост, абанос, злато, леопардови кожи, екзотични животни и тамян.
Хатшепсут вероятно умира около 1458 г. пр. Хр., когато е в средата на 40-те си години. Тя е погребана в Долината на царете, разположена в хълмовете зад Дейр ел Бахри. В още едно усилие да легитимира царуването си, саркофагът ѝ е положен до този на баща ѝ. Доведеният ѝ син Тутмос III управлява още 30 години и се доказва като амбициозен строител като мащехата си и велик воин.
Малко след като наследил трона, Тутмос III наредил да бъдат премахнати всички изображения на предшественичката му от храмове и официални сгради. Историците смятат, че това е опит да се заличи прецедентът, в който жена може да се възкачи на трона, и да се спаси мъжкото наследяване на династията. В резултат на това учените знаят малко за съществуването на Хатшепсут до 1822 г., когато успяват да декодират и прочетат йероглифите по стените на храма в Дейр ел Бахри.
