Рицарите са съсловие от професионални войници в ранна средновековна Европа. По-късно, отново през Средните векове, рицар е вече благородническа титла. Днес под това название разбираме и всеки тежковъоръжен конник.
Кога се появяват рицарите?
Рицари за първи път се появяват в Западна Европа преди около 1000 години. Образът на рицаря преминава през много трансформации и търпи редица промени през двете столетия, докато съществува това съсловие. Дейността на рицарите се изявява най-вече в походите, организирани от католическата църква, и наричани кръстоносни. Те представляват религиозни войни, водени срещу неверниците, най-вече мюсюлмани, за защита на християнството и неговото утвърждаване като водеща световна религия.
Рицарите имали свой свещен кодекс, който спазвали стриктно. За един рицар достойно занимание било да ходи на война, да участва в рицарски турнири и да ловува с други рицари. За да се прояви достойно във всички тези занимания, той трябвало добре да се подготви.
Подготовката започвала още на седемгодишна възраст. Най-често за рицари се подготвяли момчета от благороднически семейства, които имали възможност и средства да превърнат сина си в благороден и достоен рицар. За тази цел изпращали момчето, за да стане паж в замъка на някой по-висшестоящ рицар.
Първоначално пажът изпълнявал длъжност на нещо като слуга на своя патрон, от когото се учел на обноски и достойнство. Тогава се поставяло началото на обучението в бойни умения. На 14 години пажовете вече можели да станат оръженосци. Те се грижели за бойните доспехи и коня на своя патрон и го придружавали в битките. Тези, които показвали схватливост и напредвали в обучението, по-късно били посвещавани в рицарско звание.
Рицарите непрекъснато тренирали и проверявали своите възможности в състезания, наречени турнири. Това се превърнало в любимо забавление на висшата класа, която наблюдавала участниците, а сам кралят награждавал победителите. На турнирите рицарите излизали в пълното си снаряжение, състоящо се от доспехи, шлем, копие, щит и меч.
Бойните доспехи били богато украсени с фамилните гербове на рицарите, а повечето от тях носели и шал или ръкавици, принадлежащи на дамата на сърцето си. Победите им били винаги в чест на съответната дама, към която проявявали необикновена нежност и почит. Своеобразното съчетаване на груба сила и мъжественост с нежност и покорство пред красива дама е най-отличителната черта на душевността на рицаря.
Посвещаване в рицарско звание
Между ІХ и ХІІ век съществувал обичай при германците да връчват меч на всеки юноша и това било знак за неговото възмъжаване, той ставал пълнолетен. Тогава всеки можел да стане рицар.
По-късно от този обичай тръгва рицарството и се обособява рицарското съсловие, но вече под по-строга форма. Изискванията към рицаря стават много и достигането на рицарско звание става труден и продължителен процес на подготовка и лични качества.
Самото посвещаване е ритуал, който се изпълнява от по-висшестоящ рицар или от краля. Заедно с даването на такава титла вървят и съответни награди под формата на земи и замъци. Най-често такива придобивки се дават на отличилите се с храброст и вярност пред владетеля.
Променя се и облеклото. Рицарят вече е облечен в железни доспехи, на главата си носи шлем, който е във форма на цилиндър, скрива цялата глава и има отвор само за очите. Под шлема рицарят носи ризница, която също е желязна и покрива тялото му.
На лактите и коленете има железни приспособления, а в ръка държи щит, на който е изобразен родовият герб. По време на турнири, а често и при походи рицарите носят плащове от ярки материи с родови знаци или кръстове. Основното оръжие е копието, но всеки рицар има и меч, както и кинжал.
Краят на рицарството
Краят на рицарите идва с изобретяването на арбалета. Това леко оръжие прави всеки рицар лесна мишена, тъй като тежкото снаряжение му пречи да бъде маневрен. Рицарите бързо ставали жертва на арбалетите, затова доспехите трябвало да бъдат свалени от воюващия мъж. С това се слага край не само на своеобразния вид на средновековния боец, но и на цяла етична доктрина.
