Историята на Древен Египет

Пирамидите в Древен Египет

Египет е страна в Северна Африка, на източните брегове на Средиземно море и е дом на една от най-старите цивилизации на земята. Името му идва от Египтос, което е гръцкото произношение на древното египетско название Hwt-Ka-Ptah (Домът на духа на Птах), първоначално името на град Мемфис. Полисът бил първата столица на държавата и толкова важен религиозен и търговски център, че постепенно неговото име става нарицателно за цялата страна. В следващите редове вижте част от историята на Древен Египет.

Самите египтяни наричали своята страна просто Кем, което означава Черна земя, наречена така по богатата, тъмна почва около река Нил, където се появяват първите селища. По-късно страната става известна като Миср, което означава държава, страна, и все още се използва от египтяните и в наши дни.

Древен Египет процъфтява хиляди години (от 8000 г. пр.н.е. до 30 г. пр. Хр.) като независима нация, чиято култура е известна с големите постижения във всяка област на човешкото познание, от изкуствата до науката и от технологиите до религията. Големите паметници, които Древен Египет все още пази, отразяват дълбочината и величието на египетската култура, която е повлияла на толкова много древни цивилизации, сред които Гърция и древен Рим.

В продължение на почти 30 века – от обединението на независимите градове по поречието на Нил около 3100 г. пр. Хр. до завладяването от Александър Велики през 332 г. пр. Хр., Древен Египет е най-великата цивилизация в средиземноморския свят. От големите пирамиди на Старото царство до военните завоевания на Новото царство, великолепието на Египет отдавна пленява умовете на археолозите и историците и е създало отделен клон в историческото познание – египтология.

Основните източници на информация за историята на Древен Египет са многото паметници, предмети и артефакти, открити от археологически обекти, покрити с йероглифи, които неотдавна са дешифрирани.

Египет има дълга история, която датира далеч отвъд написаното, историите за боговете или паметниците, които са направили културата известна. Първите доказателства за ранното развитие на египетската цивилизация са от 8000 г. пр. н.е. Тогава номади – пастири, търсещи вода за своя добитък, се заселват по поречието на река Нил. Там те започват да развиват земеделие и да се събират в големи общности, които постепенно прерастват в села, а после и в градове.

Около 3400 г. пр. Хр. по великата река са създадени две царства – Долен и Долен Египет. След дълги войни, около 3200 г. пр. Хр. цар Менес от Горен Египет успява да обедини страната и поставя началото на първата управляваща я династия.

Мумия от Древен Египет

При управлението на първата династия Египет просперира. Развива се търговията, която излиза извън границите на страната и египтяните започват да търгуват с околните народи. Културата започва да се развива, както и сложните религиозни обреди. Няма период, в който боговете да не играят съществена роля в ежедневния живот на египтяните, и това ясно се вижда още от най-ранните времена на историята на страната.

По време на първата династия се появяват и първите гробници мабейба, които са предшественици на пирамидите.

През периода, известен като Старото царство (около 2613-2181 г. пр. Хр.), архитектурата в чест на боговете се развива с висок темп и са построени някои от най-известните паметници в Египет като пирамидите и Великия сфинкс в Гиза. Царят Джосер, който царува от 2670 г. пр. Хр., построява първата стъпаловидна пирамида в Саккара. Монументалният паметник е проектиран от главния архитект и лекар в царския двор – Имхотеп. Последният също написва един от първите медицински текстове, описващи лечението на над 200 различни болести и твърдейки, че причината за болестта може да бъде естествена, а не боговете. Голямата пирамида на Хуфу, както и тези на Хафр и Менакур, също са построени през този период.

Великолепието на пирамидите в платото Гиза, които първоначално били обвити в блестящ бял варовик, е свидетелство за силата и богатството на владетелите през този период. Много са теориите за изграждането на тези паметници и гробници, но съвременните архитекти и учени далеч не са единни. Като се има предвид технологията в онези времена, някои твърдят, че паметник като Голямата пирамида в Гиза не би трябвало да съществува. Други обаче твърдят, че съществуването на такива сгради и гробници предполага превъзходна технология, която е загубена във времето след разрухата, настъпила в страната след нахлуването на чужди нашественици.

Ерата, известна като първия междинен период (2181-2040 г. пр. Хр.), настъпва след намаляването на силата на централното правителство и постепеннния му разпад. Страната се разпада на отново на две части – Горен Египет със столица Тива и Долен Египет със столица Хиераконполис. Тези центрове основават свои собствени династии, които управляват своите региони самостоятелно и периодично се сражават помежду си за върховен контрол. През 2040 г. пр. Хр. тиванският цар Ментухотеп II (2061-2010 г.) разгромява силите на Хиераконполис и обединява Египет под управлението на Тива.

Стабилността, осигурена от царете на Тива, позволява разцвета на така нареченото Средно царство (2040-1782 г. пр. н. е.). Средното царство се смята за класическата епоха на Египет, когато изкуството и културата достигат големи висоти и Тива става най-важният и най-богатият град в страната, а и в целия античен свят. Според историците Оукс и Галин царете на дванадесетата династия са били силни владетели, които са установили контрол не само над целия Египет, но и над Нубия на юг, където няколко крепости са били построени за защита на египетските търговски интереси.

Останки от Древен Египет

През периода е създадена и първата постоянна армия в света от фараона Аменемхат I (ок. 1991-1962 г. пр. Хр.).

Около 1800 година в Египет се появяват хиксосите – мистериозен народ, най-вероятно идващ от Сирия. Макар и имената на царете на хиксосите да са със семитски произход, за тях не е установена определена етническа принадлежност. Хиксосите покоряват северната част на Египет, а останалата част със столица Тива превръщат във васална държава.

Тази епоха е известна като Втори междинен период (1782 пр. н. е. – 1570 пр. н. е.). въпреки че хиксосите, чието име просто означава чуждестранни владетели, са мразени от египтяните, те въвеждат много подобрения в културата като композитния лък, коня и колесницата, както и сеитбооборота и развитието на бронза и керамика.

Хиксосите контролират пристанищата на Долен Египет до 1700 г. пр. Хр. В същото време в Нубия е създадено царство Куш, което завладява огромни част от Египет.

Египтяните организират редица кампании за изтласкване на хиксосите и нубийците, но всички се провалят, докато принц Ахмос I от Тива (1570 пр. н. е. - 1544 пр.н.е.) не успява и обединява страната под властта на Тива.

Така с Ахмос I започнал това, което е известно като периода на Новото царство (1570 пр. н. е. - 1069 пр. н. е.). Египет е отново единен и проспериращ. Точно тогава управителите на страната започват да се наричат фараони, преди това са просто царе.

Много от най-известните днес египетски владетели управляват през този период и по-голямата част от великите антични структури като Рамесеум, Абу Симбел, храмовете на Карнак и Луксор, както и гробниците на Долината на царете и Долината на цариците са създадени или значително подобрени през това време.

Между 1504 пр. н.е. - 1492 г. пр. н. е. фараонът Тутмос I укрепва силата си и разширява границите на Египет до река Ефрат на север, Сирия и Палестина на запад и Нубия на юг. Неговото царуване е последвано от кралица Хатшепсут (1479 пр. н. е. - 1458 г. пр. н.е.), която значително разширява търговията с други нации, най-вече с държавата Пунт. Нейното 22-годишно царуване в мир довежда до невиждан просперитет за Египет, на който завидели всички владетели в Стария свят.

През този период медицината в Древен Египет получава изключително развитие. Къпането отдавна е важна част от дневния режим на египтяните, тъй като е насърчавано от тяхната религия и моделирано от тяхното духовенство. По това време обаче са произведени по-сложни бани, вероятно повече за отдих, отколкото просто за хигиена. Гинекологичният папирус Кахун, свързан със здравето на жените и контрацептивите, е написан през 1800 г. пр. н. е. и през този период изглежда е използван от много лекари. Хирургията и стоматологията също се практикуват широко и с голямо умение, а бирата се предписва от лекарите за улесняване лечението и облекчаване на симптомите на над 200 различни болести.

Най-великият владетел на Новото царство е Рамзес II (известен още като Рамзес Велики, 1279 пр. Хр. - 1213 г. пр. Хр.). Той започва най-сложните строителни проекти, строени някога в Египет. Разширява границите на империята до невиждани размери, а народът започва да го почита като бог.

Рамзес II става известен на по-късните поколения като Великия прародител. Той царува толкова дълго, че надживява повечето си деца и жени. Живее до невижданите до тогава 96 години – двойно повече от средната продължителност на живота през онези времена. Буквално надживява всичките си връстници. След смъртта му много хора се страхуват, че краят на света е дошъл, тъй като не са познавали друг фараон и друг вид Египет.

Рамзес оставя богат и проспериращ Древен Египет след себе си. Това привлича вниманието на Морските народи – неизвестна народност, която опустошава и слага край на много от цивилизациите на Стария свят. Наследниците на Рамзес успяват да ги спрат, но с цената на много жертви и разрушения.

Камила на фона на руините от древен Египет

Това довежда до отслабване на централната власт. Духовенството придобива огромна власт, а покорените земи от египтяните въстават. Избухналата гражданска война сваля династията на Рамзес от власт и започва периодът, известен като Третия междинен период (1069 пр. н. е. - 525 пр. н. е.).

Царство Куш от юг и неговият цар Пийе (752 г. пр. Хр. -7 22 г. пр. Хр.) покоряват и обединяват Египет. Културата процъфтява отново. Това обаче продължава до 671 г. пр. н. е., когато Асирия покорява и опустошава страната. Асирийците нямат намерение да задържат тези земи, оплячкосват Египет и го изоставят в руини.

Страната обаче се изправя на крака и отново се обединява. Настъпва близо век мир, 525 г. пр. Хр., когато император Камбиз II на Персия нахлува в Египет. Знаейки за благоговението на египтяните към котките (за които се смята, че са живи превъплъщения на популярната богиня Бастет), Камбиз II заповядва на хората си да рисуват котки на щитовете си и да подгонят котки и други животни, свещени за египтяните, пред персийската армия. Египетските сили се предават без бой и страната е покорена от Персия. Това продължава до 332 година пр. н. е., когато е покорена от Александър Велики.

Александър е посрещнат като освободител и завладява Египет без борба. Той основава град Александрия и напуска страната с намерението да покори останалата част от Персия.

След смъртта му през 323 г. пр. Хр. неговият генерал Птолемей връща тялото му в Александрия и основава династията Птолемеи (323 г. Пр. Хр. - 30 г. пр. Хр.), която управлява Египет в следващите 300 години.

Последният от Птолемеите е Клеопатра, която извършва самоубийство през 30 г. пр. Хр., след разгрома на силите ѝ (и тези на съпруга ѝ Марк Антоний) от римляните, предвождани от Октавиан Цезар в битката при Актюм (31 г. пр. Хр.).

Тогава Египет става провинция на Рим (30 г. пр.н.е. - 476 г.), след това на Византийската империя (около 527 - 646 г. пр. Хр.), докато е завладян от арабските мюсюлмани при халиф Умар през 646 г. и попада под ислямското влияние. Старата култура и величие е забравено и за векове наред вече никой не помни славната някога цивилизация.

Славата на миналото на Египет обаче е преоткрита през 18-ти и 19-ти век от н.е. и е оказва дълбоко влияние върху днешното разбиране за древната история и света.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest