Трудно е днес човек да си представи, ако следи международните новини, че на териториите на днешния размирен Ирак се е намирала люлката на човешката цивилизация. Там 12000 г. пр. Хр., по времето на неолита, между река Тигър и река Ефрат се появява първата цивилизация – Месопотамската.
Тя се разглежда като една от науката, въпреки че е сбор от редица по-малки – шумерска, акадска, асирийска, вавилонска и други. Те дали на света изобретения, допринесли за развитието на човешката раса и култура.
На древна Месопотамия дължим изобретяването на култивираното земеделие, колелото, календара, числата, азбуката и много други.
Възникване на древна Месопотамия
Основна причина за възникването на древната цивилизация били реките, около които тя се развила. Редовните речни разливи направили почвата плодородна, а напояването на културите било лесно. Изобилието от храна допринесло за по-голямо струпване на хора и така се създали по-специализирани общества.
Шимерите
Първият народ, създал своя цивилизация в Месопотамия, били шумерите. Шумерската цивилизация се формирала в южната част на областта около 4000 г. пр. Хр., т.е. преди 6000 години. Шумерите създали множество градове-държави по поречието на Тигър и Ефрат, а най-известните били Ур, Урук, Киш, Мари.
Шумерите създали първата азбука – клинописната, която била възприета от множество древни народи. Представлявала дребни клинообразни знаци, изписвани върху глинени плочици, които впоследствие се изпичали.
Първото велико произведение в човешката история било изписано на тази азбука – Епосът за Гилгамеш. Шумерите използвали клинописното писмо, за да записват продажби и покупки, да пишат писма един на друг и да разказват истории. Невероятно важното изобретение на колелото също се приписва на шумерите; най-ранните открити колела датират от 3500 г. пр. н. е. в древна Месопотамия.
Шумерите строили кораби, които им позволявали да пътуват в Персийския залив и да търгуват с други ранни цивилизации, като харапците в Северна Индия. Търгували с текстил, кожени изделия и бижута за харапски полускъпоценни камъни, мед, перли и слонова кост.
Шумерската религия била политеистична – покланяла се на множество богове, много от които са антропоморфни. Храмовете на тези богове били масивни зикурати (храмове с пирамидална структура), разположени в центровете на повечето градове.
Въпреки че се смятали за единна цивилизация, шумерите никога не успели да се обединият в единна държава. Някои от градовете като Ур и Урук успявали в даден момент да обединят голяма част от земите на древна Месопотамия, но никога цялата. През 1750 г. пр. Хр. еламитите, живеещи в земите на днешен Иран, завладели град Ур. Това се счита и за края на шумерската цивилизация.
Появата на Акадската цивилизация
Обединението на Междуречието постигнала втората велика цивилизация, появила се в района – акадската.
Около 3000 г. пр. н. е. шумерите имали значителен търговски и културен обмен с народност, заселила се в северната Месопотамия – акадците, наречени на града държава Акад. Акадският език е свързан със съвременните езици иврит и арабски. Тези езици са известни като семитски езици. Терминът семитски има библейски характер. Идва от Сем, син на Ной, предполагаемия прародител на Авраам и съответно на еврейския и арабския народ.
Около 2334 г. пр. н. е. на трона в Акад се възкачил Саргон, смятан от мнозина за първия император. Той създал и първата в света династична империя – Акадската. В рамките на няколко десетилетия покорил всички градове държави в Месопотамия. Владенията му се разпростирали дори и извън границите на Междуречието, тъй като превзел и големи части от днешни Сирия и Ливан.
При Саргон търговията извън границите на Месопотамия нараснала и архитектурата станала по-изтънчена и масивна. Акадската империя се сринала през 2154 г. пр.н.е., около 180 години след основаването си. Нови племена се появили по бреговете на Тигър и Ефрат, отваряйки нова страница в развитието на Месопотамия.
Вавилонците
След дълъг период на постоянни войни на историческата карта излезли вавилонците. Вавилон бил малък град държава в централна Месопотамия в продължение на един век, след като е основан през 1894 г. пр. Хр. Нещата се променили с царуването на цар Хамураби, от 1792 до 1750 г. пр. Хр. Той бил ефективен владетел, създал централизирана бюрокрация с данъчно облагане. Хамураби освободил Вавилон от чуждо управление и след това завладял цяла южна Месопотамия, като донесъл стабилност и наложил името на Вавилон в региона.
Едно от най-важните постижения на тази първа Вавилонска династия бил кодексът от закони, наречен Кодекс на Хамураби, който обогатил и подобрил предишните писмени закони на Шумер и Акад. Подобно на кодексите на шумерския цар Ур-Намму от Ур, написани през 2100 г. пр. Хр. до 2050 г. пр. Хр., кодексът на Хамураби е едно от най-старите дешифрирани писания със значителна дължина в света.
Написан около 1754 г. пр. н. е. от шестия вавилонски цар Хамураби, Кодексът е написан на глинени плочи. Кодексът се състои от 282 закона със строги наказания в зависимост от социалния статус. Например, ако човек от благородническа класа счупи ръката на роб, трябвало да плати глоба, докато ако един благородник счупи ръката на друг, трябвало да счупят ръката на извършителя. Някои виждат Кодекса като ранна форма на конституционно управление. В него имало презумпцията за невинност и способността да представят доказателства.
Вавилонската империя, създадена от Хамураби, съществувала около 260 години, докато Вавилон не бил покорен от нашественици през 1531 г. пр. Хр. Първо били каситите, след това дошли хетите и накрая асирийците.
В периода между 626 г. пр. н. е. и 539 г. пр. н. е. Вавилон отново се утвърдил над Месопотамия. Тогава се издигнала Неовавилонската империя, чиито граници се разпрострели не само в областта между Тигър и Ефрат, но и над цяла Сирия и Палестина.
Един от най-великите владетели на тази нова империя бил Навуходоносор. По негово време славата на града се разпростряла от Индия до Италия. Тогава били построени прословутите сини порти на Ищар, оцелели и до днес, градските стени, както и едно от седемте чудеса на древния свят – Висящите градини на Вавилон. По негово време жените и мъжете имали равни права – право, въведено в останалата част на света след повече от 2500 години или през ХХ век от новата ера.
Тази нова империя била покорена през 539 г. пр.н.е. от персите и така величието на великия град залязло.
Асирийската империя
Първата световна супер сила също се появила в древна Месопотамия. Това била Асирийската империя. Асирия е кръстена на първоначалната си столица, древния град Ашур в северната част на Месопотамия. Ашур първоначално бил един от многото акадскоговорещи градове държави, управлявани от Саргон и неговите потомци по време на Акадската империя. В рамките на няколкостотин години след разпадането на Акадската империя Асирия се превърна в основна сила в региона.
За 1400 години, до края на VII век пр. н. е., акадскоговорещите асирийци били доминиращата сила в Месопотамия, особено на север. Империята достигнала своя връх близо до края на този период през седмия век пр. н.е. По това време Асирийската империя се простирала от Египет и Кипър на запад до границите на Персия (съвременен Иран) на изток.
Асирийците били известни със своята жестокост към победените врагове и към разбунтувалите се срещу властта им. Те били отговорни за изчезването на много от великите градове на миналото. Въпреки това асирийците допринесли за развитието на военното дело, културата и писмеността.
Въпреки че владеела Месопотамия в продължение на векове, Асирийската империя рухнала в рамките на десетилетие пред войските на Неовавилонската империя и Мидия.
Въздигането на Персийската империя и падането на Вавилон
Смята се, че краят на древните цивилизации дошъл с въздигането на Персийската империя и падането на Вавилон. Когато персийският император Кир II нападнал с войските си вавилосния цар Набонид, вторият бил толкова мразен от поданиците си, че те не се надигнали да се защитават от нашествениците.
По време на персийското управление месопотамските цивилизации залезли. Клинописът и другите културни отличителни белези били изместени и постепенно отмрели.
По времето, когато Александър Велики завладял Персийската империя през 331 г. пр. Хр., повечето от големите градове на Месопотамия вече не съществували и културата им била отдавна забравена. В крайна сметка регионът бил покорен от римляните през 116 г. и накрая от арабските мюсюлмани през 651 г.
