Сред най-големите мистерии, свързани със сънищата, е какво сънуват слепите хора. Как мозъкът на хора, които не могат да виждат, изгражда околната им среда.
Тези въпроси си задали и неврохирурзите от Университета в Копенхаген. Те изследвали сънищата на 25 души. 11 от тях били слепи по рождение, а останалите са загубили зрението си след 1-годишна възраст.
В рамките на 4 седмици доброволците в научния експеримент са попълвали дневник, в който описвали сънищата си от всяка една нощ.
Крайните резултати от проучването откриват, че слепите хора имам много по-богати сънища от хората, които могат да виждат. Тези, които разчитат на зрението си в реалността, насън се фокусират предимно върху визуалните образи.
В сънищата на слепите обаче усещанията са много по-разнообразни – чрез звук, докосване, вкус и миризма.
Сляп съм по рождение, никога не съм виждал през живота си. Съответно – моето подсъзнание не знае какво означава да виждаш. То работи по начина, по който протича моето ежедневие. Всичко е подчинено на миризми, звуци, вкусове и докосване, споделя след края на експериментите един от участниците.
Онази част от доброволците, които са загубили зрението си на по-късен етап в живота, твърдят, че имат ярки визуални сънища. В дневниците им са описани конкретни обекти, около които се разиграва случката в съня.
Учените забелязват, че кошмарите се срещат значително по-често при слепите хора по рождение. Те включват предимно изгубване, удряне от кола, загуба на кучето-водач или падане в дупка.
