“Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите сънища.” Елеонор Рузвелт.
Сънищата са интересували хората от незапомнени времена. Осъзнатото сънуване или т.н. сънувана истина не е скорошно откритие. Може да се предполага, че то винаги е съществувало. Най-древните писмени свидетелства за по-особени сънища са от около 3000 години преди Христа (според други източници 26-27 века преди Христа) от Вавилонско време, описани в “Епоса на Гилгамеш”. Още в първия таблет, запазен от това произведение, се казва, че великият владетел Гилгамеш имал два съня, които помолил да бъдат изтълкувани от неговата майка.
Друг митичен Шумерски владетел е Гудея, живял около 2300 г. преди Христа. Когато Шумер е бил нападнат и цялата държава тънела в разруха и глад, Гудея посещава един от храмовете и извършва жрически ритуал с молба към богинята на мъдростта Нисаба да му помогне. Гудея сънува много ярък сън, в който богинята му казва, че ако построи храм в нейно име, тя ще го закриля.
Дава и предсказание, че когато храмът е готов, ще задуха силен пустинен вятър и една ярка звезда ще изгрее точно на входа на храма. Богинята дава и много точни указания как да бъде построен храма и как да бъде ориентиран, с какви зали и т.н. Гудея изпълнява заръката и наистина веднага след построяването на храма една звезда осветява входа и задухва силен пустинен вятър. Гудея живял дълго и държавата му процъфтяла. Прославил се като велик жрец, ръководител и светец.
Повечето египетски божества са имали храмове за сънуване. Древните египтяни, а и по-късно гърци, са строили хиляди храмове специално за инкубиране на сънища. Думата “инкубиране” идва от латински: in – върху и cubare - лежа и се отнася за сънуване в храм.
Търсещите са посещавали храмовете, извършвали са обикновено някакъв ритуал за пречистване и подготовка и са оставали да пренощуват за един или повече дни, за да получат съновидение – за лечение, за напътствие, важна крачка в живота и др.
Древноегипетската дума за сънуване е етимологично свързана с дума, означаваща да бъдеш буден. Интересно е да се отбележи, че сънуването при древните египтяни се е записвало със символ, представляващ отворено око. Те са разбирали, че чрез сънищата могат да се докоснат до знанието, което им е принадлежало преди да навлязат в този живот.
Напреднали осъзнато сънуващи са практикували телепатия, пътуване във времето, изследване на реалността отвъд смъртта, ясновиждане, дистанционно наблюдение и ментална комуникация с други храмове или административни центрове.
От фараона, при навършване на тридесет години, се е изисквало да докаже своето право на управление, извършвайки пътуване отвъд смъртта. Воден от Анубис, черното куче и пазач на Сириус, фараонът е трябвало да слезе в подземния свят, да докосне четирите страни на земята, да се превърне в Озирис и да се върне с нови дрехи – робата и духовното тяло на трансформацията.
Египтяните са знаели, че чрез сънуването търсещият може да достигне звездите, особено Сириус. Това е звездата, смятана от египетските посветени за източника на космично съзнание, крайната точка на напредналите души след смъртта и място на високо напреднали същества, които особено се интересуват от Земята.
