Всеки човек знае още от училище, че някои животни спят зимен сън. Състоянието има и научно наименование, нарича се хибернация.
При нея хипотермичните процеси в организма се регулират от няколко дни до няколко месеца и това позволява жизнената енергия да се запази в среда с ниска температура. В такова състояние метаболизмът се забавя, температурата на тялото пада рязко, дори дишането става по-бавно.
Характерно за така наречения зимен сън е, че тялото започва да хаби натрупаните резерви от мазнини от времето, когато индивидът е водил активен живот в топло време.
Кои животински видове спят зимен сън?
Много са - освен мечката това са още бозайници като костенурка, таралеж, язовец, опосум, прилеп. Състоянието е характерно и за риби, змии, жаби, тритони.
А човекът?
Ние сме активни непрекъснато и не можем да изпадаме в хибернация. Поне така смята науката, а и практиката. Обаче това състояние не е невъзможно за хората.
Някои хора, най-вече запознати добре с медитацията, могат да изпадат в състояние, много подобно на хибернацията. Когато човек заспива, тялото му започва да използва около 6 процента по-малко кислород, казва професор от Харвард, изучавал монаси от Тибет. Според проучванията те умеели да намаляват нуждата си от кислород по време на медитация с 64 процента.
Това състояние в източните практики се нарича сомати. Твърди се, че в състояние на сомати човек може да запази жизнените си функции в продължение на стотици години и после да се върне отново към живот с напълно съхранено тяло.
Дали на практика това е възможно? Вероятно има много истина в твърдението, тъй като преди години в Швеция снегомобили открили мъж, който бил блокиран в автомобила си в дълбок сняг. Той останал цели 2 месеца без връзка с останалия свят и без хранителни запаси. При тези екстремни условия човекът оцелял. Предполага се, че невероятното чудо е станало възможно, защото температурата на тялото му паднала до 31 градуса и той изпаднал до състояние, подобно на зимния сън, който е характерен за много животински видове.
Най-вероятно тези възможности на човешкото тяло ще бъдат използвани в бъдеще за поддържане живота на пациенти с нелечими заболявания. Рязкото спадане на нужния ни кислород не позволява тъканите да се увреждат.
В САЩ вече се разработва такъв метод. Опитите с мишки показват, че ако въздухът бъде наситен с водороден сулфид, дишането спада рязко с над 90 процента. Температурата на тялото също намалява. Когато мишките бъдат върнати към нормално състояние, те се възстановяват напълно без никакви загуби.
