Тази събота, 4 ноември, във фазата на Пълнолуние ще наблюдаваме най-близкото положение на Луната със Земята. Естественият спътник на планетата ни за последно е заставал на толкова малко разстояние преди 60 години.
Луната ще се намира на 358 219 километра, а за последно дистанцията между спътника и планетата ни е била толкова малка през 1948 година.
Това положение на Луната се нарича перигей и благодарение на него лунната светлина ще е с 30% по-силна, а дискът на небосклона ще е с 14% по-голям.
Цветът на луната обаче няма да е в кървавочервено, какъвто би бил, ако суперлунието бе през лятото. Ще наблюдавате Луната е в обикновения ѝ перлено-бял нюанс.
През декември също може да наблюдаваме суперлуние, но тогава Луната няма да е на такова малко разстояние, както ще е в нощта на 4 ноември.
На астрономите обаче не им допада масовото название Суперлуна. Те предпочитат да употребяват научния термин перигейно пълнолуние. Перигей представлява най-близкото преминаване на спътника до планетата в движението си по елипсовидната орбита.
Както е известно, Луната прави обиколка около Земята и се завърта около себе си за около двадесет и осем дни. Фазите на Луната пък са повлияни от сянката, която нашата планета хвърля на тъмната ѝ повърхност. Орбитата ѝ обаче не е абсолютно еднаква винаги и може да се каже, че леко варира през отделните месеци.
Почитателите на мистичните теории смятат, че по време на Суперлуна могат да се разбудят и природните стихии. По думите им явлението предизвиква земетресения и наводнения, и дори влияе върху човешката психика.
