През 1518 година французойката мадам Трофеа започва да танцува на улица в Страсбург. Отникъде не се чува музика, но лицето на жената изразявало истинско удоволствие все едно танцува пред цял оркестър, който свири любимата ѝ песен.
Към танца ѝ се присъединявал още 400 души, които танцуват по необяснима причина с дни, а някои от тях танцуват до смърт, като никой не бил в състояние да ги спре. Този феномен е известен като Танцуващата чума и все още се търсят обяснения за появата му.
Никой не можел да обясни на какво се дължала тази лудост. Към мадам Трофеа първо се присъединява неин съсед. След това към изпълнението се включват още 30 души, а накрая на улицата танцували близо 400 души.
В продължение на един месец те се движели в ритъм, който никой друг не можел да чуе. На мястото пристигнали медицински екипи, тъй като някои от танцьорите починали в следствие на сърдечен удар и инсулт.
Останалите обаче продължавали да танцуват. Пристигнали и музиканти, който осигурили атмосфера на цялото изпълнение.
Цялата история би звучала като измислица, ако медиците по онова време не бяха я документирали, описвайки го като религиозен и необясним феномен, който до днес провокира интереса на редица изследователи.
Според една от теориите става въпрос за масова истерия в следствие на бедност и недохранване. Тогава голяма част от обществото масово страдала от глад, но остава въпроса защо някои танцуват, а други не, при положение че обстановката за всички била еднаква.
Втората теория смята, че танцуващите са се натровили със зърнен продукт, предизвикващ състоянието ерготизъм. Храненето със заразената култура може да доведе до припадъци, но не и до движения, приличащи на танци.
Така никоя от теориите не може да обясни напълно масовия танц, който спира толкова мистериозно, колкото е и започнал.
Коментари