Преди да слязат на земята душите се събрали, за да изберат роля, която да изиграят, въплъщавайки се в човешко тяло. Всяка от тях искала да усвои урок, непознат за нея до сега.
Една от душите пожелала да слезе на земята, за да се научи да прощава. Прошката щяла да я доближи до съвършенството и божественото, а в животите, които била изживяла досега, не ѝ се случвало да прощава.
За тази цел обаче ѝ трябвали помощници. Душата се обърнала към другите души, с които се обичали безусловно и се чувствали едно цяло, и ги помолила да я съпровождат по пътя ѝ към урока.
Всяка от душите обещала да ѝ създаде обстоятелства, чрез които да се научи на прошка.
Една от душите обещала да влезе в ролята на неверен съпруг, който я обича, но непрекъснато изневерявала. Другата от душите щяла да се въплъти в строгата майка, която критикува, но не хвали.
Третата душа щяла да бъде неблагодарният началник, който потънал в собствените си грижи, не обръща внимание на най-съвестната си служителка.
Тези души слезли на земята, за да изпълнят мисията си и да научат своята сестра на прошка.
Но когато се въплътили в тяло, забравили за своята духовна цел, а започнали да обръщат повече внимание на материалния свят наоколо.
Душата, която дошла на този свят, за да се научи на прошка, се смятала за наказана, защото забравила за ролята, която сама си е избрала.
Смятала, че животът е несправедлив към нея, тъй като ѝ изпраща само хора, които не я обичат. Но всъщност с тези души са се обичали безусловно и те са около нея, за да ѝ помагат да осъществи идеята, с която е дошла на земята.
