sanovnik.bg»Статии»Притчи»Притчи за Буда»Притча за обезумелия принц

Притча за обезумелия принц

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Дарт Вейдър
1k396
Буда

Притчите са кратки поучителни истории, които често се оказват онова нещо, което отваря очите ни за живота. Вижте една такава история.

Принц Шраван разполагал с прекрасен и огромен дворец. Той се грижел много за своята столица и тя станала един от най-впечатляващите градове, които сънародниците му познавали. Не след дълго обаче владетелят осъзнал, че тази негова страст вече не го прави така щастлив, както в началото. Междувременно той дочул, че в града ще дойде Буда. Принцът бил като омагьосан от учителя и настоял да прекара още време с него.

Това страшно изумило всичко подчинени и познати на владетеля. Те не можели да повярват, че личност като него, която доскоро държала толкова много на светските прояви и гуляи, сега ще се отдаде на простичкия живот и ще се откаже от скъпите вещи, жените и угощенията. Учениците на Буда също гледали с подозрение на решението на принца и дори запитали Буда дали той няма пръст в това. Тогава учителят обяснил:

- Не съм сторил нищо. Всъщност постъпката му е съвсем логична и се води по законите на ума. Вие сте изненадани, тъй като още не ги познавате. Но желанието му е съвсем естествено. Умът на човек често попада в двете крайности. Човек, който е губил своя ум, потапяйки се в разкош, в следващия момент го губи, отдавайки се на бедния живот. В двата случая обаче водеща е лудостта.

И наистина принц Шраван скъсал със светския живот и заживял като монах. Но той стигнал до крайности и започнал да ходи гол - нещо, което Буда не възнамерявал за нужно. Принцът нерядко се самоизтезавал - гладувал и се отдавал на медитация под самото слънце.

Минало се известно време и Буда решил да поговори с обезумелия принц. Той му казал:

Баган

- Шраван, знам, че докато си бил принц, китарата е била любимият ти инструмент и си можел да свириш превъзходно. Искам да те попитам какво би станало, ако струните на китарата се разхлабят твърде много?

Принцът отвърнал:

- При това положение няма да е възможно да се създаде музика.

Буда продължил с въпросите:

- А ако струните са прекалено стегнати?

- Резултатът отново ще е същият, тъй като пристягането на струните трябва да е средно-нито прекалено силно, нито съвсем слабо. За да се произведе музика, трябва да се търси някакво средно положение, а не да се изпада в крайности.

При тези думи Буда заявил направо:

- Ето това исках и аз да ти кажа, докато прекарваше времето си с мен и учениците ми. Музиката или това, което се стремиш да извадиш от себе си, ще се получи, само когато намериш равновесието за себе си, тоест струните ти бъдат притегнати в средно положение. Когато твърде много напрягаш силите си, ти не можеш да постигнеш това, което целиш. Истината се крие в златната среда.

Поучителна притча за това как човек трябва да открие баланса в живота си, за да съществуват пълноценно.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3.8
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Будист
Будист
20.01.2015 20:02
Притчата не е така. Самият Гаутама Буда е принцът, който се отказва на 29 години от двореца и богатствата си, за да се отдаде на монашески живот. От краен аскетизъм замалко да умре, докато не станал свидетел на разговор между дядо и внуче в гората, в който дядото, учейки детето как да свири на китара, му обяснил за равновесието. Тогава Буда решил да изостави монашеския живот и да търси просветление по друг начин. Понятие като "златна среда" в Будизма няма, а се нарича "Средния път", който няма нищо общо със златна среда.
5
0