Съществуват множество хипотези, които се опитват да обяснят произхода и значението на нашето национално наименование.
Най-популярна е руската версия, според която името българи идва от река Волга, около която са живеели преди векове.
Но друга хипотеза твърди, че българите са дали името на река Волга, кръщавайки я на себе си.
Много учени смятат, че думата българи е праиндоевропейска и означава бял, светлина, блестя.
Според други изследователи думата българи е изведена от тракийския речник и означава планина, високо място.
Тази теория намира опора в съвременното наименование Балкан, което има значението на планина.
Наименованието Балкан се употребява и в областите около Памир отново със значението на планина.
Според някои руски хроники етнонимът българи е взет от тибетски език и означава бяла глава.
Други научни хипотези смятат, че името българи е съчетание от думите булг, което означава вълк, и думата ар, която означава глава. Това означава, че наименованието българи се превежда като вълча глава.
В митът „История на Джагфар“ се разказва, че от незапомнени времена по поречието на река Кубрат съществувала държавата Самар, в която българите принадлежали към военното съсловие.
На самарски език думата бул означавала господин, а думата гар – воин.
Безспорен факт е, че народ с името българи е съществувал много преди да го впишат в хрониките на древните автори.
Руската летописна книжнина, развила се под влиянието на византийската и старобългарската, се опира на библейската теория, според която българите са кръстени на Ноевия внук Булгар.
В руските хроники се споменават и останалите синове на Яфет (синът на Ной) – Словен, Рус, Коман и Истер.
Според латинските исторически извори името българи означава жители на укрепен град или строители.
Те доказват това значение с подобието му в други езици.
В готския език строителите са наричани булгар, в османския – бургаз, а в арабския – балад.
Проучванията за значението и произхода на наименованието българи все още продължават, като се изследват още по-нови източници.
