Много изнудвачи имат специфичен език на тялото. Той се състои от серии предупредителни знаци. Обърнете внимание на начина, по който мъжа, с който излизате на среща се държи и си спестете много неприятности!
Изнудвачите са неуловима порода, трудни за забелязване, още по-трудни за определяне като такива и невъзможни за улавяне. Дори опитен диагностик на психичното здраве трудно би определил някой като такъв.
Някои типове оскърбително поведение са резултат от културно-социалната среда на пациента. Нарушителят се стреми да отговаря на културните морални и социални норми. В допълнение, някои хора имат реакцията да злоупотребяват при тежки житейски кризи.
Все пак, повечето изнудвачи владеят добре изкуството на измамата. Хората често се намират въвлечени в нещо с изнудвач (емоционално, в бизнеса или по друг начин), преди да имат възможност да открият истинската му природа. Когато един изнудвач разкрива истинското си АЗ, обикновено е твърде късно. Неговите жертви не са в състояние да се отделят от него. Те са разочаровани от своето безсилие и ядосани, че не са успели да разберат какъв е той по-рано.
Изнудвачите дават подсъзнателно сигнали чрез тялото си още при първата среща. Това са:
"Надменен" език на тялото - Изнудвача приема физическа поза, която излъчва превъзходство, старшинство, скрити сили, мистериозност, безразличие и др. Макар че изнудвача поддържа постоянен контакт с очите, той често се въздържа от физическа близост (пази личната си територия).
Изнудвачът участва в социални дейности, но дори когато симулира приобщаване, той рядко се смесва с хората и предпочита да остане "наблюдател" или "самотен вълк".
Изнудвачът незабавно започва да иска някакъв вид "специално отношение" – да не изчаква реда си, да има по-дълга или по-кратка терапевтична сесия, да говори директно с хората на високи позиции (а не с техните сътрудници и секретари), да му бъдат предоставени специални условия на плащане, да бъде обслужван по специален начин, отговарящ на конкретните му нужди. Това се вписва добре и в защитните механизми на изнудвача - склонността му да прехвърля отговорността за неговите задължения на други хора.
Изнудвачът е този, който гласно и демонстративно изисква в ресторант цялото внимание на сервитьора. Той реагира с гняв и възмущение, когато му бъде отказано изпълнението на негова прищявка.
Изнудвачът мигновено идеализира или пък подценява своя събеседник. Той ласкае, обожава, възхищава се и аплодира „обекта” по смущаващо преувеличен начин или пък се сърди, злоупотребява и унижава.
Изнудвачите са учтиви само в присъствието на потенциална жертва. Въпреки това те не са в състояние да поддържат дори елементарна учтивост и отношението им бързо прераства във враждебност, изблици на ярост или хладна незаинтересованост.
Позата на "членството" – Изнудвача винаги се опитва да "принадлежи". Въпреки това, в същото време той поддържа позицията си на аутсайдер. Изнудвача обича да му се възхищават на способността да се интегрира.
Един от най-ефективните методи за разкриване на изнудвача е да „копаем дълбоко”. Той е повърхностен – езеро, преструващо се на океан. Обича да мисли за себе си като Ренесансов мъж, момче за всичко или гений. Никога няма да признае невежеството или неуспеха си в дадена област – при това той обикновено е невеж. Изненадващо лесно е да се проникне в тяхната обвивка и да се пробие облицовката им от самопровъзгласеното всезнание, успех, богатство и всемогъщество.
Самохвалство и фалшива автобиография – изнудвача постоянно се хвали. В неговата реч непрестанно присъстват „аз”, „моето”. Той описва себе си като интелигентен, или богат, или интуитивен, или скромен, или креативен – но винаги в прекалена, изключителна степен.
Биографията му звучи необичайно богата и сложна. Неговите постижения - несъизмерими с неговата възраст и образование. Въпреки това, действителното му положение е очевидно и явно несъвместимо с неговите твърдения.
Език без емоции - изнудвачът обича да говори за себе си и само за себе си. Той не се интересува от други хора или това, което те искат да кажат. Действа презрително, дори ядосано ако почувства, че му се отнема ценно време.
Като цяло, изнудвачът е много нетърпелив, лесно му доскучава и не може да задържи дълго вниманието си, овен ако той не е темата на дискусията.
Повечето изнудвачи подлудяват, когато трябва да се задълбават в техните мотиви, страхове, надежди, желания и потребности. Те използват насилие, за да прикрият тяхната "слабост" и "сантименталност". Дистанцират се от собствените си емоции и от любимите си хора, като странят от тях и ги нараняват.
Изнудвача е безкрайно сериозен що се отнася до себе си. Той може да притежава страхотно чувство за хумор, но рядко е осъдителен към себе си. Смята се за участник в постоянна мисия, чието значение е космично и чиито последици са глобални.
Ако е учен - той винаги е на ръба да предизвика коренна промяна в науката. Ако е журналист - той винаги е по средата на най-голямата история. Ако е бизнесмен - той е на път за сключване на сделката на века.
Тази погрешна самооценка не е податлива на преосмисляне и здрав разум. Изнудвача може лесно да бъде наранен. Дори и най-безобидната забележка се тълкува от него като пренебрегване, натрапване, принуда. Неговото време е по-ценно от това на другите. Той се чувства постоянно неразбран.
Всяко предложение за помощ или съвети се тълкува от него като опит за умишлено унижение.
И накрая, изнудвачите понякога са садистични и действат неуместно. Те намират омразното, гнусното и шокиращото за смешно или дори приятно. Имат девиантно сексуално поведение. Обичат да се присмиват, да измъчват и да нараняват чувствата на хората.
Докато някои изнудвачи са "стабилни", други са антисоциални. Последните са много безразсъдни (имат саморазрушаващо поведение): работохолици, алкохолици, наркомани, комарджии или безразсъдно шофиране.
Въпреки всички изброени качества на изнудвача, това не го прави неприспособим към обществото. Това е така, защото той се отнася зле само с близките си - съпруга, деца или (много по-рядко) колеги, приятели, съседи. За останалата част от света, той е рационален, улегнал и изпълняващ задълженията си човек.
