sanovnik.bg»Статии»Загадки на древността»Разгаданите тайни на феномена Наска

Разгаданите тайни на феномена Наска

AdminAdmin
Дарт Вейдър
669358
Наска

Джералд Хоукинс от Смитсониън институт във Вашингтон прави серия нови изследвания на гигантските чертежи в пустинята Наска, анализирайки ги от земята, от небето и на компютър. Станал известен с разкриването на мистерията на Стоунхендж в Англия, описвайки градежа като праисторически астрономически календар, Хоукинс търси звездни ориентации на фигурите.

Задълбочени проучвания на знаците на Наска се провеждат и от изследователски екип от университета Колгейт в Ню Йорк, координиран от астронома Антъни Ейвъни, но поредните информации и хипотези сякаш правят загадката още по-необяснима. От топографските карти на зоната става ясно, че някои от линиите се излъчват от радиални центрове, свързани един с друг, други линии пресичат древни гробища и сухи акведукти в пустинната долина, трети са ориентирани към планините, където според индианските легенди са живели боговете на дъжда.

Чрез модерни апаратури в каменистата плът на пустинята са "видени" праисторически пътеки, навярно използвани като маршрут за поклонение, макар че още не е ясно какви по-точно са били. Може би подобна маймуна е била модел на древните мегахудожници-богомолци.

Сред знаците на Наска са открити скални натрупвания и церемониални площадки с археологически находки, главно религиозни атрибути и парчета от керамични съдове, датирани от ІІ-VІІ в., когато културата Наска е в разцвета си, и от VІІ-ІІ в. пр.н.е., когато процъфтява предшестващата я цивилизация Паракас.

Каква е била тази гигантска ръка, нарисувала гигантските рисунки на Паяк-Маймуна?

Наска

Комплексът от геометрични чертежи, антропоморфни форми и зооморфни фигури се разпростира на площ от над 800 кв. км. Оформящи 50-километрови полоси сред пустощта между селищата Наска и Палпа и в долината Инхенио, знаците на Наска наслагват стотици прави линии с различна ширина и дължина от над 10 км редом до геометрични фигури, над Птица. Може би някакво животно 100 спирали, десетки абстрактни фигури и няколко десетки рисунки с изображения на животни, например маймуната-паяк. Размерите на тези врязани в терена геоглифи варират в границите между 15 м ширина и 300 м дължина.

Фигурите в Наска са най-известните, но в двете Америки са открити десетки други знаци с подобни характеристики. Те са издълбани в тъмната оксидирана повърхност на пустинята до откриването на по-светлия каменист пласт отдолу. Освен че за изрисуването на геоглифите е била необходима изключителна артистична способност, статистиците изчислиха, че ако днес при днешното ниво на техниката се наложи феноменът да се сътвори отново, 10 000 души биха издълбали линиите за над десет години.

Учените предполагат, че огромният брой работници и оператори, нарисували устойчивите във времето картини, са били ръководени от високо, което води до хипотезата, че жителите на древната цивилизация Наска са можели да летят, вероятно с балони.

След новите археологически и антропологически находки на американските територии в края на хилядолетието се появи и една нова възможност за обяснение на феномена Наска. Все повече учени считат, че геоглифите са свързани с шамански церемонии и ритуали, при които духовният тартор на древните в състояние на транс е общувал с предците си, с жителите на света на духовете и с боговете.

Знае се, че шаманизмът е играл водеща роля в древните цивилизации на територията на Перу. В северната част на страната са открити развалините на храма Кавин де Хуантар от 800 г. пр.н.е., в продължение на векове прославян като култова крепост на шаманизма. Интегрална част от този тип култура, общуваща със света на духовете, е приемането на халюциногенни субстанции.

Абстрактни знаци

Когато в хода на един ритуал шаманът взимал силния наркотик мескалин, той усещал, че тялото му се трансформира в тялото на т.нар. животно на могъществото нагуал - ягуар от региона на Андите. Процесът е "разчетен" в серия от врязани рисунки сред останките на Кавин де Хуантар, изобразяващи стадиите на трансформацията на шамана в нагуал.

Американската антроположка Марлен Добкин де Риос лансира хипотезата, че фигурите на Наска въплъщават духовния полет на шамана, като геоглифите представят шаманските трансформации в животни на могъществото, т.е. че са знаци към една свръхестествена сила, поставени, за да умилостивят духовете на враждебността. Затова рисунките имат смисъл само гледани отвисоко.

Възможно ли е духовният поглед на шамана да е направлявал мегахудожниците. Добкин де Риос обобщава визуалните усещания и менталните форми и модели при състоянията на транс. Пол Деврьо и много английски изследователи твърдят, че линиите на Наска изобразяват шамански пейзаж, в който като на карта е отбелязана своего рода географията на духа. Значи геоглифите са нарисувани с помощта на очите на летящите духове на шаманите.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.5
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (4)

Изпрати
митака
митака
27.10.2012 23:02
От прочетено разбрах,че този човек,който е разгадал тайната си няма на идея,за какво говори,но търси евтина слава.
0
0
Ади
Ади
18.10.2012 21:08
Маймуна-паяк???
Това са два геоглифа - маймуна и паяк
0
0
мишо
мишо
18.10.2012 08:33
много трудно ще се даде точен отговор на "тайната на Наска". Хипотези има и всяка твърди, че е достоверна, но истината се крие в по-висши същества от нас.Навярно не сме дорасли, за да ни бъде разкрита.
1
0
?
?
19.09.2011 00:32
Пием и карам.
0
0