От деца сме запленени от страшни истории за вампири. Тези създания на нощта присъстват в митовете, литературата, а киноиндустрията често ги използва като сюжет за различни продукции.
Но откъде водят началото си тези вледеняващи кръвтта истории за мъртви същества, които със спускането на нощта излизат, за да пият кръв от хора? Учените се опитват да дават най-различни обяснения за появата на тези суеверия.
Неотдавна италианският археолог Матео Борини сформулирал теория за произхода на легендите за вампири. Той смята, че древните суеверия са възникнали, защото хората не са познавали процеса на разложение на труповете.
Борини е разкопавал братска могила на жертви на чума, поразила Венеция през осемнадесети век. При разкопките е намерен женски череп с тухла, запушваща устата.
Според археолога това бил един от традиционните ритуали, които се използвали в Европа през Средновековието, за убиване на вампири.
Ученият предполага, че венецианските гробари при поредното разкопаване на масовото гробище, за да положат новите тела, са забелязали, че устата на полуразложения труп е изцапана с кръв.
Освен това в устата имало и парче от саван, сякаш било нагризано. Решавайки, че жената се е превърнала във вампир, венецианците отстранили кучешките зъби и запушили устата й с тухла, за да не може да се затваря челюста.
Всъщност кръвотечението от устата и носа на трупа има медицинско обяснение: при разлагането кръвта губи клетъчната си структура, става по-рядка и в следствие на гравитацията изтича.
Ако главата е в по-ниска позиция, което е често при масовите погребения заради безразборното нахвърляне на телата, кръвта може да изтече през устата и носа. Саванът може да залепне за нея и да се прокъса. Всичко това може да създаде впечатление, че трупът е оживял и е нагризал савана и е започнал да пие човешка кръв.
Коментари
Някой, ако поиска да ми пише, скайпът ми е: sasuke28979.
Те не убиват при хранене, но спомените на човека биват блокирани така че, те не помнят. Също така, не остават белези понеже при захапката в слюнката на вампира се съдържа вещество (освен драколина, който възпира кръвта от съсирване), което върши работата на тапа. Нещо сходно с това на комара и остава кратък сърбеж, а и не хапят само по вратовете на хората. За това често хората смятат подобни зачервени участаци по тялото си за ухапано от паяк. Захапката на вампирите както я описват по филмите е непрактична. Зъбите са като кинжали и това прави захапката много трудна за човешката уста. Достатъчно е просто леко да пробият кожата за да може да ближат кръвта. От там драколина в слюнката на вампира се грижи за останалото при процеса на храненето.
Вампирите не се страхуват от слънцето. Страх ги е от изгаряне от огън. По него време са горели телата на кладата за да са сигурни, че са мъртви, а и са горели по бързо от нормалните хора.
Пробождането в сърцето върши работа, но не го прави на прах, ами го парализирва. Ако кола се извади, вампира спира да е парализиран.
Също така да спомена от къде съществува легендата за Дракула:
Първо, Дракула не е първия вампир, има вампири от времето на Кайн и Авел. Дори в древна Шумерия и Египет се говори за вампири.
Второ, историята за Дракула е писана от Брам Столкър. Той твърдял до последния си дъх, че в Нюстетското Абатство (смята се за едно от най-обитаваните от духове места в Англия) той срещнал Дракула или поне същество, което се представило като Дракула и му казало, че е вампир, той му разказал историята си и Брам Столкър я е преработил в това, което знаем днес като историята на граф Дракула.