Симеоновден на 1 септември е един от онези български празници, около които народната памет е съхранила необикновено много поверия.
Денят се свързва с началото на есенната оран и сеитба и някога е възприеман като своеобразна земеделска Нова година.
Затова старите хора вярвали, че каквото се случи на Симеоновден, такъв знак ще даде и за идващия стопански период.
С особено внимание се следяло кой ще прекрачи прага, кого ще срещне орачът, какво ще бъде времето и дори какво се изнася от къщата. Част от тези поверия днес звучат загадъчно, но разкриват колко силно предците ни са свързвали началото на септември с плодородието, дома и бъдещия късмет.
На Симеоновден нищо не се изнася от дома
Едно от най-известните стари поверия гласи, че на Симеоновден нищо не трябва да напуска къщата.
Не се давали пари, храна, жито или други вещи назаем. Вярвало се, че ако човек даде нещо от дома си на 1 септември, заедно с него може да „изнесе“ берекета и благополучието на семейството.
По същата причина хората внимавали особено с парите. Денят не се смятал за подходящ за даване на заем.
Първият гост предсказва каква ще бъде годината
Със Симеоновден е свързано любопитното поверие за полазника – първия човек, който прекрачва прага на дома.
Ако той е здрав, добър и заможен човек, това се приемало като прекрасна поличба. Вярвало се, че къщата ще бъде пълна, стопанството ще върви, а реколтата ще бъде богата.
Затова Симеоновден е познат и като Летен полазник.
Същото важало и за орача. Тръгвайки към нивата, той внимавал кого ще срещне първо. Особено добър знак било да види човек с пълни ръце, бременна жена или майка с дете – образи, които народното въображение свързвало с плодородието и изобилието.
Не се пере и не се простира
Сред старите забрани за Симеоновден е и прането.
Според едно любопитно поверие жените не трябвало да перат и да простират бяло пране, за да не останат житните класове празни.
Това е типичен пример за старата народна символика, при която действията в дома се пренасят магически върху бъдещата реколта.
На места се избягвала и друга тежка домакинска работа, за да бъде началото на новия стопански период спокойно и благоприятно.
Не се работи с вълна
Съществувало и поверие жените да не предат, влачат и тъкат вълна.
Причината била необичайна – вярвало се, че така стадата ще бъдат предпазени от вълци. В някои райони подобни забрани продължавали няколко дни около празника.
Така Симеоновден бил свързан не само с плодородието на нивите, но и със защитата на домашните животни.
Първата бразда пази тайната на реколтата
Първата есенна оран била натоварена с особена символика.
За стопанина се приготвяла обредна пита, а животните, с които се оряло, също получавали от хляба. Правели се малки кравайчета и украси за добитъка.
След изораването на първата бразда част от питата можела да бъде оставена в земята. Смисълът бил ясен – човек дава символичен дар на нивата с надеждата тя да му върне многократно чрез богата реколта.
Затова първата бразда не била просто начало на работа. Тя била своеобразно наричане за плодородие.
И огънят носи поверие на Симеоновден
Едно от по-любопитните стари вярвания било свързано с огъня.
На места не палели огън в дома, докато орачът не се върне от първата оран. Смятало се, че така нивите ще бъдат предпазени от пожари и други беди.
Днес подобен обичай почти не се спазва, но показва колко силно хората някога са свързвали действията в дома със съдбата на стопанството.
Какво предсказва времето на Симеоновден?
На 1 септември старите хора внимателно наблюдавали небето.
Според едно поверие каквото е времето на Симеоновден, подобно ще бъде и през идващия януари. Топлият и слънчев ден обещавал по-мек зимен месец.
Наблюдавало се дори поведението на животните. Ако кучето започвало да лежи свито на кълбо, това можело да бъде възприето като знак за ранно застудяване и тежка зима.
Какво е добре да направим на Симеоновден?
Ако следваме символиката на старите поверия, Симеоновден трябва да започне с мисъл за изобилие. Домът да бъде подреден, хлябът да не липсва от трапезата, а първите думи и действия сутринта да бъдат добри.
Празникът носи една красива идея, останала от земеделския живот на предците ни – началото има значение. Както семето, поставено в земята, определя бъдещата реколта, така и намерението, с което започваме нов период, символично „засява“ онова, което искаме да получим.
Разбира се, тези забрани и поличби принадлежат на българския фолклор и не са църковни правила. Но именно чрез тях Симеоновден е останал като ден на първата бразда, пълния дом и надеждата новият стопански цикъл да донесе здраве, плодородие и късмет.
Вижте също какво включва празничната трапеза за Симеоновден и научете кои са скритите дарби на Симеон и Симона.
Коментари