С падането на температурите закопчайте ципа на палтото си, сложете шапка и ръкавици и внимавайте колко време сте изложени на атмосферните условия, особено ако сте по-възрастен човек или имате сърдечно-съдово заболяване.
Здравните експерти предупреждават, че екстремният студ или дори продължителното излагане на нормални зимни температури може да повлияе на сърцето, мозъка и други жизненоважни органи.
Как студът влияе на тялото?
Когато тялото е изложено на студ, то може да губи топлина по-бързо, отколкото я произвежда. С течение на времето тялото използва съхранената си енергия и телесната температура започва да спада. Дългосрочното излагане на студ – особено ако основната температура на тялото падне под 34 градуса – може да доведе до хипотермия, измръзване и други проблеми.
Има много начини, по които тялото може да губи топлина.
Около 60% от загубата на топлина се случва като топлината просто се излъчва от тялото в околния въздух. Тялото може да губи топлина и чрез проводимост и конвекция, което се случва, когато човек докосне студен предмет, като например волана на кола, или студен вятър докосне тялото. Топлината може да напусне тялото и чрез изпарение, например когато някой се поти, докато бяга, рие сняг или се натоварва по друг начин в студено време.
Хората могат да губят топлина и чрез вдишване на студен въздух и издишване на топъл, влажен въздух. Само дишането отнема доста топлинна енергия, за да затопли студения въздух, поет в белите дробове.
Когато температурите на въздуха паднат, кръвоносните съдове се свиват, за да предотвратят загубата на топлина и да задържат повече кръв около сърцевината на тялото. Мисията на тялото ни е да съхранява жизненоважни органи.
Кръвта се оттегля от периферията към тези области, поради което пръстите на ръцете и краката изстиват. Но това повишава кръвното налягане, а високото кръвно налягане може да доведе до инфаркт или инсулт, особено при хора, които вече са изправени пред по-висок сърдечно-съдов риск. Екстремният студ също може да доведе до сгъстяване на кръвта и по-голяма склонност към съсирване, което също повишава риска от инфаркт и инсулт.
Хората с астма, хронични белодробни заболявания или други респираторни състояния или заболявания са изложени на по-висок риск, когато температурите паднат, защото студеният, сух въздух дразни дихателните пътища. Това води до по-голямо възпаление и свива мускулите около дихателните пътища, което може да доведе до хрипове, кашлица, задух или парене в гърдите, особено по време на физическо натоварване.
Като цяло, студеното време може да направи хората по-податливи на заболявания. Когато настъпи студено време, хората са склонни да се събират на закрито, понякога в пренаселена среда, което улеснява разпространението на микроби. Нещо повече, някои вируси могат да оцелеят по-добре в студа и човешката имунна система може да загуби част от своята ефективност. Студеният и сух въздух може да изсуши лигавиците, които покриват носа, устата и гърлото. Ако сте изложени на вируси или бактерии, те могат да се задържат в тези мембрани, така че губите основната си защитна система.
Как студът влияе на ума?
Студеното време влияе на ума чрез нарушаване на когнитивните функции като памет, внимание и вземане на решения поради намален кръвен поток и забавени невронни сигнали, като същевременно влияе върху настроението чрез намалена слънчева светлина (водеща до социално разстройство), повишена раздразнителност, изолация и потенциално повишаване на устойчивостта или чувството на носталгия, като екстремният студ причинява по-значителни прекъсвания в мозъчната активност.
Общото въздействие на студеното време варира от намалена производителност на студени работни места до потенциални ползи, като подобрена емоционална адаптация от умерено излагане, въпреки че продължителният студ често води до отрицателни психологически ефекти.
Когато телесната температура е твърде ниска поради хипотермия, мозъкът може да бъде засегнат. Когато телесната температура е много ниска, хората могат да изпитат делириум - състояние на объркване, дезориентация и неспособност да мислят или да помнят ясно.
Студът може да доведе и до психически и когнитивни ефекти, като:
- По-бавно познание: Намаленият приток на кръв/кислород към мозъка забавя мисленето, паметта и бдителността.
- Нарушена преценка: Вземането на решения и оценката на риска се забавят.
- Промени в настроението: Може да увеличи раздразнителността, социалната изолация и да влоши симптомите на тревожност и да изостри иначе не толкова силна депресия.
- Неврологично забавяне: Нервните импулси се забавят, което влияе върху координацията и времето за реакция.
- Сезонна депресия: По-малкото слънчева светлина може да предизвика депресия, умора и промени в настроението.
- Изолация: Студът обезкуражава дейностите на открито, което води до самота и отдръпване.
- Раздразнителност: Физическият дискомфорт повишава стреса, увеличавайки раздразнителността и тревожността.
Изненадващо студът може да доведе и до някои положителни ефекти като:
- Устойчивост: Умереното излагане на студ може да насърчи емоционалната адаптация и психологическата устойчивост.
- Носталгия: Снегът и студът могат да предизвикат положителни детски спомени, предлагайки спокойствие и духовна яснота.
- Повишена интимност (зимен парадокс): Раждаемостта и други данни показват повишена сексуална активност през зимата, вероятно поради повече време на закрито или хормонални промени.
За да смекчите негативните ефекти от студа върху ума, останете активни. Упражненията за мозъка и излагането на светлина се борят със социалното разстройство.
Също социалното взаимодействие намалява самотата и значително подобрява настроението.
Коментари