И до ден днешен остават неразгадани много въпроси около изключително сложната цивилизация на ацтеките.
Неслучайно Ернан Кортес, великият завоевател, който де факто унищожава империята им и тяхната столица Теночтитан пише до испанския крал: „Теночтитан беше град на светлината, на каналите, на пазарите и на музиката.
Никой в Европа не можеше да си представи такова място“…А американският историк и антрополог Дейвид Караско споделя, че Теночтитан и Теотиуакан (впечатляващ култово - религиозен комплекс) са доказателство, че Америка е разполагала със своята Атина и Рим много преди европейците да знаят за тяхното съществуване.
Нека след този кратък увод да се гмурнем в забулената в митове цивилизацията на ацтеките.
Според легендата на ацтеките, които наричали сами себе си мешики или мищеки, боговете им казали, че трябва да основат град на място, на което видят орел, който държи змия и е седнал върху кактус - сцена, изобразена на националното знаме на Мексико. Именно на подобна гледка са се натъкнали ацтеките, когато се озовали на остров в езерото Тескоко и където впоследствие основали своята столица Теночтилан.
Теночтилан често е наричана Венецията на Новия свят и е смятана за истинско инженерно чудо. Построена върху остров в езерото Тексоко, столицата на ацтеките била набраздена от множество канали, акведукти, шлюзове и диги, които доставяли прясна вода на населението, а изкуствените плаващи градини се грижели за снабдяването на хората с храна.
Истината е, че когато испанците нахлули през 1519 г. в Америка, столицата на ацтеките е била с население между 200 000 и 300 000 души, което е дори повече от населението на най-големите градове по онова време, включително и това на Лондон и Париж.
Една от най-големите мистерии, които не са разгадани и до днес, е свързана с жертвоприношенията на ацтеките, които те правели с цел да омилостивят боговете им. А те били много…
Докато европейците, в конкретния случай испанците, считали подобно поведение за абсурдно и го сравнявали с масово кръвопролитие (напомняме, че до завладяването на Испания от Наполеон през 1808 г. в Испания е действала Инквизицията), ацтеките вярвали, че техният свят, който бил разделен на цикли, може да приключи и затова боговете им трябвало да бъдат „хранени“ с кръвта и душите на човешките същества. Само и единствено по този начин те можели да запазят Слънцето да изгрява всеки ден и да се предотврати края на съществуването им.
Интересно е да се спомене, че ацтеките използвали два календара, като единият бил слънчев и съдържал 365 дни, а другият бил свещен и съставен от 260 дни. Комбинирането на двата календара довело до създаването на цикъл от 52 години именно в края на които била най-голяма вероятността света и съществуването на човечеството да приключи.
Не по-малко впечатляващо е и отношението на ацтеките към учението и образованието, защото те считали, че всички деца, дори и най-бедните, имат право на него. Разполагали с две основни образователни системи, като едната целяла придобиване на исторически и военни познания, а другата била предвидена за астрономия, писане и свещени дела. Съществуват исторически документи не само за стандартните им писания, но и за водене на данъчни записки.
Всичко това ни дава пълно право да смятаме, че макар и да са считани от европейците за варварска и дива цивилизация, империята на ацтеките е постигнала огромни постижения в градоустройството, социалния строй и дори в астрономията. За тях Каролайн Пенс, археолог, казва: „ Ацтеките съчетаха математиката и мистицизма- и постигнаха точен календар, който удивлява учените и до днес.“
Прочетете също какво ни разкриват ацтеките за шоколада.
Коментари