Като трети син на император Павел I, Николай Павлович не е имал никакъв шанс да наследи престола. Или поне така си е мислел. Най-големият брат Александър I и неговата съпруга нямат деца, а средният син – Константин, се жени за жена от неблогорднически произход и съответно се отказва от претенциите си към трона. Това обаче се пази в тайна.
Смъртта на Александър I
През 1825 г. Александър I умира внезапно и в Санкт Петербург настъпва объркване. Част от императорската стража се заклеват във вярност на новия владетел, който според тях е Константин. В този момент обаче отказът му от претенции към трона става обществено достояние и на стражите е казано, че трябва да се закълнат във вярност на Николай.
Някои благородници-либерали и част от императорската стража виждат в това шанс да организират бунт и да поставят някои свои искания. Такива например са установяването на граждански права и гласуването на нова конституция. Този бунт обаче е смазан бързо като някои от водачите са обесени, а други – заточени в Сибир.
Управлението на Николай I
Според исторически източници управлението на Николай I е консервативно и строго, а на моменти брутално. Новият император не позволява своеволия от страх и нови бунтове. Той изисквал подчинение и дисциплина както от семейството си, така и от всички останали.
Тъй като самият той идва от редиците на армията, той е изключително привързан към нея и вярва на военните. Поставя на ключови позиции различни военни и реорганизира администрацията и правителствените структури, които да наподобяват устройството на армията.
Реформи на Николай I
Николай I въвежда множество реформи и в образователната сфера като например униформи, по-високи такси и др.
По негово време процъфтява развитието на руския език и култура. Той настоявал да се говори руски навсякъде, въпреки че по онова време благородниците използвали най-вече френски и немски. Почитател на музиката и поезията, при неговото управление разгръщат таланта си Пушкин и Лермонтов, правят се най-добрите преводи на чужда поезия от Жуковски, а Глинка композира първите руски опери.
Също по негово време Индустриалната революция достига Русия и се появяват първите железопътни линии, телеграфа и пътищата. Естествено, това не се случва с темпото, характерно за Западна Европа.
По негово време проблемът с крепостничеството се задълбочава все повече. Самият Николай I е от онези, които са против този вид потисничество. Тъй като обаче е смятал, че премахването му ще донесе повече проблеми отколкото ползи, той така и не прави решителната крачка. Тя се осъществява от сина му, Александър I през 1861 г.
Въпреки сравнително строгото си управление Николай I оставя в наследство една по-богата културно страна. В същото време обаче не успява да доведе технологията и прогреса и оставя след себе си отслабена армия и множество проблеми, с които наследникът му да се справи.
