Днес наричаме парите финикийски знаци по името на народа, който ни е оставил в наследство това средство за разплащане. На същия народ дължим и още едно велико изобретение - азбуката. Всички познати съвременни азбуки водят началото си от финикийската азбука. Държава Финикия и народ, наричащ себе си финикийци, вече няма, но тяхното наследство продължава да се ползва от човечеството. Кои са финикийците? Къде са живели и кога са изчезнали? Какво знаем днес за тях?
Сведения за финикийците в историческите извори
Сведенията за финикийците днес получаваме не от техни писмени паметници, а от други народи, оставили свои свидетелства за този древен народ. Сведения за тях се срещат и в Библията.
Според историческите извори и библейските разкази финикийците са част от ханаанските племена, които са живеели на териториите на днешната държава Ливан, без земята на Ханаан да е имала твърдо установени граници.
Територията им е била плаваща. За първи път за тях се споменава пред ХV век преди новата ера. Древните гърци първи ги наричат финикийци. Името е дадено от род багрило в пурпурен цвят, цветът на императорите в древността. То било много ценно и го набавяли финикийските търговци.
В територията на древна Финикия влизали отделни градове, най-важните от които били Сидон, Тир и Библос. Територията, която заемали, била малка, не особено богата на суровини, но народът на Финикия успял да създаде там блестяща цивилизация, която колонизирала цялото крайбрежие на Средиземно море.
Началото на тази култура може да се проследи до 1200 години преди Христа, когато пред народа на Финикия се открила нова епоха. Те се освободили от зависимостта на могъщите си съседи - Египет и Хетската империя и получили своята автономия. Това им позволило да развият пазарите си. Финикийците били умели търговци и бързо трупали печалби, основали нови градове в района на Средиземноморието.
Разрушаването на Картаген, който доминирал Финикия, от древен Рим сложило начало на залеза на финикийците. В римско време Финикия е била част от римската провинция Сирия.
Търговски умения, държавно устройство и религия на финикийците
Невероятните финикийски успехи се дължали на изумителните им търговски способности. Освен с пурпур, те умеели да търгуват със слонова кост, кедрово дърво, ела и всякакви стъклени, сребърни и медни предмети. Техният търговски обмен бил истинско откритие в древността.
Те спирали с корабите си на брега, стоварвали всичките си стоки и ги подреждали една до друга, после се връщали на кораба и запалвали огън, за да привлекат вниманието на местното население. Хората отивали, разглеждали стоките им и оставяли злато, колкото смятали, че трябва да дадат за стоката, и си отивали.
Търговците слизали от корабите и ако сметнели, че златото не е достатъчно се връщали пак, без да отплават. Хората оставяли още злато, докато се достигне исканото от финикийците. Тази тактика се оказала много успешна, финикийците винаги успявали да наложат цените си и бързо трупали големи печалби. Освен отлични търговци, те били добри мореплаватели, както и умели занаятчии.
Държавното им устройство не е добре проучено, поради липса на сведения. Най-вероятно мощната търговска класа е движила държавните дела на отделните градове-държави, които се управлявали от династии.
Религиозните им вярвания са взети от тези на ханаанските племена, където всеки отделен град си имал свой покровител. Те продължавали да извършват древни ритуали, включително детско жертвоприношение на първородното дете от мъжки пол.
Наследството на финикийците
Най-значителното наследство на народа на Финикия е културно, това е азбуката. Тя се явява първообраз на всички съществуващи днес азбуки по света. Този първообраз на писмеността е бил фонетичен и са отбелязвани със знак само съгласните звуци. Пишело се е от ляво на дясно. Финикийските търговци разпостранили азбуката, гърците я преработили, добавяйки знаци и за гласните, а после е заимствана и от останалите народи.
Другото наследство, останало ни от този древен народ, са монетите. Те били включени в обръщение, за да улеснят търговските контакти. Било е необходимо общо средство за размяна за всички народи и финикийците измислили парчетата от различни ценни метали, с които се означавала цената на стоките. Стойността на монетите се определяла от вида на метала, големината и теглото му.
