Не допускаме грешки, когато грешим

Да. Винаги идва онзи момент, в който си мислиш, че няма на къде повече да потъваш. Стигнал си дъното и няма шанс отново да изплуваш на повърхността. Влизаш в банята, вземайки бръснарското ножче и започваш бавно да го прокарваш по вените си. Не знаеш защо го правиш, може би си видял от някого или просто искаш да разбереш какво е чувството, или пък желаеш да се самонакажеш за допусната грешка. . .

Помисли. Струва ли си да унищожаваш себе си, заради грешките на другите или заради твоите собствени? Това би ли върнало времето назад, преди те да са допуснати? . . . Живота не е тест, в който се допускат грешки. Живота е да живееш тук и сега, да бъдеш част от всичко живо, да обичаш, да се смееш, да плачеш, да падаш и ставаш.

Грешка допускаш, когато се опитваш да подражаваш на някого.

Но ако си го направил, значи си го искал. Дори и да е минало безкрайно много време. Съзнанието ти се променя, променят се желанията, както и целите ти.

Затова, моля те, остави ножчето, избърши сълзите, изправи глава и давай смело напред.