Лошата тя
АнонименНовак
Здравейте аз съм Ина, момиче което няма граници и обноски, момиче което нищо не може да я спре, ако си науми нещо. За това никой не се е и опитвал да го прави, защото опита ли се съжалявам след това много.
Моите приятели, които не са много, но пък за сметка на това са ми верни ме познават много добре и знаят кога трябва да кажат нещо и кога не. Преди няколко години стана нещо заради което сега съм в това положение да търся отмъщение за случилото се.
АКО ИМА ЖЕЛАЕЩИ ЩЕ ГО ПРОДЪЛЖА
Моите приятели, които не са много, но пък за сметка на това са ми верни ме познават много добре и знаят кога трябва да кажат нещо и кога не. Преди няколко години стана нещо заради което сега съм в това положение да търся отмъщение за случилото се.
АКО ИМА ЖЕЛАЕЩИ ЩЕ ГО ПРОДЪЛЖА
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 4
52
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (7)
Изпрати
Няма да пиша повече :)
0
0
Искам да Ви попитам дали да продължа историята, защото чух критики и може всички да сте съгласни с това. Чакам мнение като коментар дали искате продължение или не :)
2
0
Не. Не ставаш за писателка.
0
3
Кое точно не ти хареса? Ще се опитам да се поправя.
2
0
Когато бях на 10, с родителите ми пътувахме с колата.. Бяхме тръгнали на екскурзия точно на рождения ми ден. Така и не стигнахме до, където искахме, защото стана катастрофа и родителите ми починаха. Вече 7 години по късно съм готова да си отмъстя за това, което се случи тогава. Мисията ми е да отида в Сеул и да убия семейството на г-дин Чой.
Защо трябва да убиван някого? Защото той е виновен за това, че родителите ми сега не са с мен.
Преди 1 седмица пристигнах в Сеул, записах се в най елитното училище, защото там учи синът на г-дин Чой... синът му Чой Мин.
Днес е 22 юни, днес ставам на 17 години. Казах си, че другата година по това време, когато стана на 18 цялото му семейство ще е мъртво.
Станах сутринта и тръгнах към училището, когато стигнах там влязох и разгледах училището набързо с поглед. Някой отвори вратата зад мен и ме избута, погледнах го накриво, а той ми се усмихна ехидно.
- Я, гледай къде заставаш. /Извика се момчето, което ме бе блъснало. Засмях се/
- Аз ли съм виновна, че си кьорав? Купи си цайси и гледай хората, не в краката си. /Усмихнах се, тръгнах да търся класната си стая, но някой ме хвана за рамото и ме спря. Обърнах се и отново същото момче/
- Не мислиш ли да ми се извиниш за случилото се?
- Кой си ти, че да го правя? /Изсъсках и се дръпнах рязко/
- Мисля, че с теб трябва да си поговорим. /Момчето се огледа, хвана ме за ръката и ме завлече някъде./
- Пусни ме. /Дръпнах се и, когато се огледах бяхме вече в задния двор на училището, беше много красиво/
- Я, ти май не знаеш аз кой съм. /Продължих да си разглеждам двора, но гледах да не засичам погледна си с неговия./ Гледай ме докато ти говоря, момиче. /Хвана ме за брадичката и обърна главата ми към него. Това беше края вече, след всичко, което ми причини днес. Хванах го за ръката, извих я и го притисках с лице към стената на училището/
- Не, ти не знаеш коя съм аз. Нека се запознаем тогава. Аз съм Ина, на 17 съм и, ако направиш едно движение става лошо за ръката ти.
- Ааа, пости ме, ма... /Усети болката и почна да охка и ахка./
- Я пак? /Ослушах се дали ще ме нарече отново ''ма''/
- Ще съжаляваш за това, което правиш в момента, заклевам се. /Дръпнах рязко ръката му и я изкълчих, чук само ''пук''/
- Ти си луда. /Хвана се за ръката, а аз тръгнах към класната си стая./
- Кое ли от всички тези момчета е нашия Чой Мин? /Казах си тихо и влязох в класната стая, всички ме изгледаха странно./
АКО ВИ ХАРЕСА МИ КАЖЕТЕ, ЗА ДА НАПИША ПРОДЪЛЖЕНИЕ. :)
(((((ТОВА НЕ Е ИСТИНА ДА ЗНАЕТЕ :) )))))
Защо трябва да убиван някого? Защото той е виновен за това, че родителите ми сега не са с мен.
Преди 1 седмица пристигнах в Сеул, записах се в най елитното училище, защото там учи синът на г-дин Чой... синът му Чой Мин.
Днес е 22 юни, днес ставам на 17 години. Казах си, че другата година по това време, когато стана на 18 цялото му семейство ще е мъртво.
Станах сутринта и тръгнах към училището, когато стигнах там влязох и разгледах училището набързо с поглед. Някой отвори вратата зад мен и ме избута, погледнах го накриво, а той ми се усмихна ехидно.
- Я, гледай къде заставаш. /Извика се момчето, което ме бе блъснало. Засмях се/
- Аз ли съм виновна, че си кьорав? Купи си цайси и гледай хората, не в краката си. /Усмихнах се, тръгнах да търся класната си стая, но някой ме хвана за рамото и ме спря. Обърнах се и отново същото момче/
- Не мислиш ли да ми се извиниш за случилото се?
- Кой си ти, че да го правя? /Изсъсках и се дръпнах рязко/
- Мисля, че с теб трябва да си поговорим. /Момчето се огледа, хвана ме за ръката и ме завлече някъде./
- Пусни ме. /Дръпнах се и, когато се огледах бяхме вече в задния двор на училището, беше много красиво/
- Я, ти май не знаеш аз кой съм. /Продължих да си разглеждам двора, но гледах да не засичам погледна си с неговия./ Гледай ме докато ти говоря, момиче. /Хвана ме за брадичката и обърна главата ми към него. Това беше края вече, след всичко, което ми причини днес. Хванах го за ръката, извих я и го притисках с лице към стената на училището/
- Не, ти не знаеш коя съм аз. Нека се запознаем тогава. Аз съм Ина, на 17 съм и, ако направиш едно движение става лошо за ръката ти.
- Ааа, пости ме, ма... /Усети болката и почна да охка и ахка./
- Я пак? /Ослушах се дали ще ме нарече отново ''ма''/
- Ще съжаляваш за това, което правиш в момента, заклевам се. /Дръпнах рязко ръката му и я изкълчих, чук само ''пук''/
- Ти си луда. /Хвана се за ръката, а аз тръгнах към класната си стая./
- Кое ли от всички тези момчета е нашия Чой Мин? /Казах си тихо и влязох в класната стая, всички ме изгледаха странно./
АКО ВИ ХАРЕСА МИ КАЖЕТЕ, ЗА ДА НАПИША ПРОДЪЛЖЕНИЕ. :)
(((((ТОВА НЕ Е ИСТИНА ДА ЗНАЕТЕ :) )))))
2
1
още нищо не мога да кажа ако беше обяснила по подробно историята - да я направиш по дълга щях точно да кажа да или не. Искам да видя какво ще стане за това според мен трябва да има и 2 част но да е по - дълга
8
0
Мога само да кажа че си много злобна а това никак не говори добре за теб злобата и завистта вървят ръка за ръка а те са от миналото ти, не си живяла добре била си тормозена и мачкана ,няма да постигнеш нищо по този начин .но все пак ти желая успех.
5
1
Идеята ми допада, но нека главите да бъдат по дълги :)
7
0
