Може би Да, а може би Не

Здравейте хора. . . . . . Аз съм Ари. Сега ще ви разкажа какво ми се случи.

Както се прибирах от тренировки някой ме наръга с нож.
Строполих се на сред улицата, кръвта ми се впиваше в дрехите. Погледнах да видя кой ме е нападнал, но забелязах единствено, че носеше маска. Погледа ми се замъгли и съм изгубила съзнание.
Отворих очи и усетих остра болка в корема. Нямах сили дори да кажа нещо.

Огледах се и видях, че стаята беше прекалено светла и от светлината ме заболяха очите.
Затворих ги за момент и после се сетих, какво се случи. Отворих си отново и видях, че пред мен го леглото седеше младо и стройно момче, което е много красиво.
-К-къде съм? /опитах се да кажа нещо, но ме заболя. /

-Добре ли си? Изчакай ще извикам доктора. /момчето излезе и след няколко минути се появи с доктора. /
-Г-жице добре ли се чувствате? /доктора държеше тетрадка в ръката си и пишеше нещо. /
-Боли ме много коремната част. /леко изохках/
-Нормално е това за вашето състояние. /след това излезе, а момчето остана. /

-Доктора отвън каза, че ще седиш тук най - малко 2 седмици /красивото момче се усмихна. /
-Ти ли ме намери? /опитах се да се изправя. /
-Да, беше паднала и цялата в кръв. Не, не ставай. /отново ме сложи да легна. /
-Аз съм Ким Ин А. /опитах се да се усмихна. /
-Приятно ми е да се запознаем, аз съм Кай. /усмихна се. /
-На колко си Беки? /исках да завържа някакъв разговор. /

-На 20 съм, ами ти? /взе един стол и седна до леглото. /
-На 18 съм все още. /протегнах се и взех чашата която седеше на шкафчето пълна с вода. /
-Пий внимателно.
Изпих цялата вода в чашата и тръгнах да я оставям отново на шкафа, но Кай я взе от ръката ми и я остави той.
-Не трябва да се напрягаш. /усмихна се/

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА, МНЕНИЯ :/