Виждам го, но не знам какво е
АнонименНовак
Здравейте,
Аз съм на 13 години. Имам ясни спомени от миналото време когато съм била на около 5 или 6. Вечер когато си лягах и навсякъде беше тъмно започвах да виждам странни неща. Аз спях на двуетажно легло или по-точно на втория етаж. Когато погледнех надолу и се заглеждах в тъмнината там имаше змии, гущери и всякакви други животни. Една вечер се появи лъв.
Той се опита да ме достигне но не успяваше. Винаги животните имаха червени очи. Когато това се случваше аз стисках очи или се завивах през глава. Мислех че съм недостижима за тях защото спя нависоко докато една вечер не се събудих защото почувствах хлад. Осъзнах че одеялото ми е зад мен и когато се обърнах да го взема видях една сова или бухал кацнала на ръба на леглото ми. Гледаше ме с червените си очи и не отделяше поглед от мен. Тогава се разплаках, помня как се бях завила през глава и шепнех:
Моля те зло не ме наранявай. Когато след време погледнах нямаше нищо. Вечерите се повтаряха докато не се преместихме да живеем в друга къща. Там същото продължаваше. Колкото повече пораствах толкова повече това намаляваше. После започнах да не се страхувам толкова. Когато задълбочавах погледа си в тъмнината започнах да виждам малки бели светлинки които се носеха навсякъде около мен.
Сега също ми се случват подобни неща. Често чувам някой да крещи в ухото ми когато съм полу заспала и правя резки движения с ръка или крак сякаш замахвам да ударя нещо. Знам че на момента разбирам какво крещят но после не помня нищо от думите. Понякога виждам как около хората има сияещи неща които са в различни цветове
Понякога виждам сенки до мен и такива неща. Знам че когато децата са малки имат по-развито въображение и понякога си го обяснявам така. На никого не съм споделяла това досега. Моля за вашето мнение.
Аз съм на 13 години. Имам ясни спомени от миналото време когато съм била на около 5 или 6. Вечер когато си лягах и навсякъде беше тъмно започвах да виждам странни неща. Аз спях на двуетажно легло или по-точно на втория етаж. Когато погледнех надолу и се заглеждах в тъмнината там имаше змии, гущери и всякакви други животни. Една вечер се появи лъв.
Той се опита да ме достигне но не успяваше. Винаги животните имаха червени очи. Когато това се случваше аз стисках очи или се завивах през глава. Мислех че съм недостижима за тях защото спя нависоко докато една вечер не се събудих защото почувствах хлад. Осъзнах че одеялото ми е зад мен и когато се обърнах да го взема видях една сова или бухал кацнала на ръба на леглото ми. Гледаше ме с червените си очи и не отделяше поглед от мен. Тогава се разплаках, помня как се бях завила през глава и шепнех:
Моля те зло не ме наранявай. Когато след време погледнах нямаше нищо. Вечерите се повтаряха докато не се преместихме да живеем в друга къща. Там същото продължаваше. Колкото повече пораствах толкова повече това намаляваше. После започнах да не се страхувам толкова. Когато задълбочавах погледа си в тъмнината започнах да виждам малки бели светлинки които се носеха навсякъде около мен.
Сега също ми се случват подобни неща. Често чувам някой да крещи в ухото ми когато съм полу заспала и правя резки движения с ръка или крак сякаш замахвам да ударя нещо. Знам че на момента разбирам какво крещят но после не помня нищо от думите. Понякога виждам как около хората има сияещи неща които са в различни цветове
Понякога виждам сенки до мен и такива неща. Знам че когато децата са малки имат по-развито въображение и понякога си го обяснявам така. На никого не съм споделяла това досега. Моля за вашето мнение.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.3
Общо гласували: 4
50
41
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (7)
Изпрати
Казваш,че " Понякога виждам как около хората има сияещи неща които са в различни цветове " .Според мен ти виждаш аурата на хората и това не е лошо.
0
0
Хора за какво толкова се страхувате. Всичко това за което говорите е толкова просто че вие се страхувате от него. Ще ви кажа какво да направите. Аз съм минал по този път вече и сам го преодолях. Това което осещате и тръпчинките както и присъствието, дори и електро уредите - това се далжи на вашите ангелски или демонски способности. Лекува се единствено с медитациа и силно мислене за др те в планетата земя говориа за всичко. Вашата енергиа е объркана и много силна на този етап. Чували ли сте за невидимят помошник - това е вътрешното ти чи
0
0
С тъмнината се появяват сенки, които ни внушават чувството на страх и се хранят от него.Не сте ли чувствали чуждо присъствие, макар че сте сами в стаята?Мигновенно след това започват да ви побиват тръпки и независимо колко се опитвате да го игнорирате, неоправданото чуство за страх започва да ви обзема..След известо време ,мисли за най-големите ви страхове започват да изникват в съзнанието ви..Ако сте усещали този феномен,които описах , най-вероятно сте се имали работа със ''Сянка''.
0
0
Хей,ако тези неща продължават ми пиши в скайпа (: Ще ти обясня какво да правиш :П (сасуке28979)
1
0
Авторката и ти, Мила, разкажете още моля. Бих искала да знам подробно. Оставете тези, които не вярват. Кажете.
0
0
Здравей!
Когато бях малка и аз виждах подобни неща в тъмното, затова много се страхувах от тъмнината. Науката могат да опишат състоянието ти като клаустрофобия или страх от тъмното. Но моето обяснение не е такова. Мисля, че това дори може да е знак за теб да започнеш да четеш и езотерика- мистика, където да откриеш отговори на някой подобни въпроси, за които науката не може да даде адекватен отговор.
Ще ти разкажа няколко от моите подобни преживявания, а после и как си го обяснявам.
Била съм около 7 годишна когато една нощ докато спех сама в една стая в друг град, при баба ми, която е много мистична и винаги съм осъществявала контакт с подобни същества точно там. Та събудих се и пред отворения прозорец видях човек , блед като мъртвец, облечен изцяло в черно, с тояга в ръката. Тогава така се плашех, а бях сама в стаята, не можех да помоля никого за помощ, дядо ми беше глух, баба ми пиеше и после не беше адекватна. Бях съвсем сама... Единствената сила, която неминуемо ми се налагаше да открия, за да преодолея лудия страх, беше у мен самата. Години по-късно по фозическото описание на един мой прадядо разбрах, че ми се е явила точно неговата покойна, но неспокойна душа. Бил тръгнал на Балканската война и не се върнал при семейството си. Никога не разбрали, дали е бил убит, или е бил оезобразен във войната и не е пожелал да се покаже в такъв вид. Съпругата му починала от мъка.
Виждала съм извънземно, Иисус Христос, нечовешки създания, докосвали са ме, даваха ми знаци, когато ги помолех и им почуках по стъклото с чаша. Познавала съм смърт- видях една жена и го прочетох на челото и, катастрофи, токови удари. И като малка умирах от страх и ужас, бях натрупала амулети и икони, за да ме опазят. Усещах да излизам от физическото си тяло. Затварям очи и виждам огромна клатеща се сграда, към мен политат тухли от разрухата и. При заспиване ръцете ми ставаха с по-голями размери и от това ме побиваха тръпки.
С времето остана само шестото чувство. Но искам да ти разкажа. При малките деца връзката с другите, невидими светове, които обаче са в тясна връзка с нашия, е по-силна. Тогава освен физическото те виждат и други светове, енергии, същества. С времето човек губи тази връзка- по необходимост живее само във физическото, да усвои неговите уроци.
Това са същества, които или ти създаваш в астралния свят, или пък те са те избрали, за да ти се покажат, не всяко дете има така обострен усет за тези неща. Разкажи и друго интересно, не трябва да се плашиш, съвсем в рамките на нормалното е, но нали тези които не го виждат трудно вярват, ние с теб си знаем...
Поздрави и очаквам да пишеш!
Когато бях малка и аз виждах подобни неща в тъмното, затова много се страхувах от тъмнината. Науката могат да опишат състоянието ти като клаустрофобия или страх от тъмното. Но моето обяснение не е такова. Мисля, че това дори може да е знак за теб да започнеш да четеш и езотерика- мистика, където да откриеш отговори на някой подобни въпроси, за които науката не може да даде адекватен отговор.
Ще ти разкажа няколко от моите подобни преживявания, а после и как си го обяснявам.
Била съм около 7 годишна когато една нощ докато спех сама в една стая в друг град, при баба ми, която е много мистична и винаги съм осъществявала контакт с подобни същества точно там. Та събудих се и пред отворения прозорец видях човек , блед като мъртвец, облечен изцяло в черно, с тояга в ръката. Тогава така се плашех, а бях сама в стаята, не можех да помоля никого за помощ, дядо ми беше глух, баба ми пиеше и после не беше адекватна. Бях съвсем сама... Единствената сила, която неминуемо ми се налагаше да открия, за да преодолея лудия страх, беше у мен самата. Години по-късно по фозическото описание на един мой прадядо разбрах, че ми се е явила точно неговата покойна, но неспокойна душа. Бил тръгнал на Балканската война и не се върнал при семейството си. Никога не разбрали, дали е бил убит, или е бил оезобразен във войната и не е пожелал да се покаже в такъв вид. Съпругата му починала от мъка.
Виждала съм извънземно, Иисус Христос, нечовешки създания, докосвали са ме, даваха ми знаци, когато ги помолех и им почуках по стъклото с чаша. Познавала съм смърт- видях една жена и го прочетох на челото и, катастрофи, токови удари. И като малка умирах от страх и ужас, бях натрупала амулети и икони, за да ме опазят. Усещах да излизам от физическото си тяло. Затварям очи и виждам огромна клатеща се сграда, към мен политат тухли от разрухата и. При заспиване ръцете ми ставаха с по-голями размери и от това ме побиваха тръпки.
С времето остана само шестото чувство. Но искам да ти разкажа. При малките деца връзката с другите, невидими светове, които обаче са в тясна връзка с нашия, е по-силна. Тогава освен физическото те виждат и други светове, енергии, същества. С времето човек губи тази връзка- по необходимост живее само във физическото, да усвои неговите уроци.
Това са същества, които или ти създаваш в астралния свят, или пък те са те избрали, за да ти се покажат, не всяко дете има така обострен усет за тези неща. Разкажи и друго интересно, не трябва да се плашиш, съвсем в рамките на нормалното е, но нали тези които не го виждат трудно вярват, ние с теб си знаем...
Поздрави и очаквам да пишеш!
0
0
Ако това продължава и те плаши намери някой, който се занимава с паранормално. Може би има какво да чуеш. Който не е виждал той не вярва.
0
0
