Всеки живот е ценен

Джон и Мери били женени от 7 години. Живеели в хубава къща в тих и спокоен квартал и имали две прекрасни дечица – момче и момиче. Джон имал добра работа и трябвало да отиде в друг град командировка. След като го обсъдил с Мери, решили че и тя има нужда малко от промяна на обстановката и че може да замине с него. Наели бавачка да се грижи за децата и заминали.

Командировката протекла чудесно. Освен, че Джон свършил много добра работа, заедно с Мери имали възможност дори да преживеят няколко романтични момента. А накрая, някак си успели да се върнат и малко по-рано от предвиденото.

Докато пътували към дома си, радвайки се да се върнат и да прегърнат децата си, забелязали пушек, затова се отклонили от пътя си, да проверят какво става. Когато пристигнали на място, открили че една къща е цялата в пламъци. Мери бързо казала. “Добре, не е нашата къща. Нека да си ходим.”

Но Джон се приближил до къщата и възкликнал “Това е къщата на Фред Джоунс, който работи в завода. Той не е свършил работа още, вероятно мога да помогна с нещо.” “Това няма нищо общо с нас,” протестирала Мери. “Облечен си с най-хубавите си дрехи. Нека не се приближаваме.”

Но Джон отишъл максимално близо до къщата, само за да види как цялата гори. Видял и жена, която крещяла истерично “Децата, Децата, спасете децата!” Джон с хванал за рамото и й казал “Успокойте се малко и ми кажете къде са децата?” “През дневната и в ляво!”, отговорила жената.

Въпреки протестите на Мери, Джон се облял целия с вода от маркуча, сложил си мокра кърпа като маска на лицето и главата и влязъл вътре. Намерил стаята, видял децата, сграбчил ги и носейки ги по едно под всяка мишница ги изкарал навън пищящи и уплашени.

След като почти задушилите се дечица успели да си поемат малко чист въздух, Джон ги попитал дали има още хора вътре. Те му отвърнали, че има още две деца. В този момент Мери поставила ръка на рамото на Джон и му извикала, “Джон, не се връщай вътре. Самоубийство е. Къщата всеки момент ще рухне!”

Но той не се вслушал в думите й. Върнал обратно през път от дим и огън и огледал по-внимателно стаята. Сякаш цяла вечност изминала преди да забележи двете деца, прегърнали се в единия ъгъл на стаята, борейки се за всяка глътка въздух.

Пътят обратно му се сторил още по-дълъг, сякаш нямал край. Докато вървял към изхода, из ума му минавали мисли, че имало нещо странно познато в тези малки телца, които се били вкопчили в него и в момента, в който ги извадил навън ги разпознал.

Джон току що бил спасил собствените си деца!

А бавачката ги била оставила тук за 1 час, при нейна приятелка, докато напазарува.