Как се тълкува 2

b Имам една странна теория, че тези "реалистични" сънища, които сънувам не са от моето подсъзнание. Едва ли ще ме разберете, но това е един демон. Всъщност и аз не съм много сигурна, но всяка вечер сънувам, как съм с различно момче и го целувам. И винаги накрая на съня си казвам:

- Как можах да го сторя, имам си приятел! Обещах му нещо! Аз съм ужасна!
/bТази вечер сънувах нещо подобно, но беше доста по-реалистично.И понеже сестра ми заминава да учи в чужбина и аз се притеснявам за моето бъдеще, ето какво сънувах
Започна учебната година.

Но този път по-рано през септември.Бяхме в нещо като общежитие - беше гимназията, но спахме в училището. Можехме да си избираме, с кой да живеем/някой с нашата специалност/. И аз си избрах един приятел, който е много забавен и реших, че няма да имам проблеми с него и ще си прекараме страхотно, както винаги.

Но още не бяхме подали документите.На първия учебен ден нямаше песни, танци, каквито ги има на всеки 15-ти септември.Всички се лутаха из сградата, да подават документи, всеки си имаше работа.

Аз стоях пред класната стая, да видя кои са новите ученици. Някой ми бе казал, че ще идва някакво много лудо момче, всички го хвалеха, колко бил готин. Бяхме си писали по фейсбук, но аз ненавиждам такива и реших, да не им обръщам внимание.

Но видях пред стаята едно момче, което се различаваше от другите. Имаше дълга черна коса, направена с гел нагоре, тениска с надпис "I LOVE BEER" и разни бири, обици на ухото и широко дънки с разни вериги.Аз го хванах за рамото и казах:

- Хей, ти си новия, нали?
- Да, а ти си?
- Маги. Приятно ми е

- Ооо, ти си тази Маги. Аз съм /не помня какво име ми каза, но нека го наречем "Б"/. Ти имаш ли си вече съквартирант?

- Може да се каже, но не съм много сигурна
- Супер, защото аз си нямам. Не искам да се занимавам с онези кифли, а всички момчета от класа са идиоти.
- Да, така е.

И се заговорихме и разбрах, колко много си приличаме, че не е такъв, за какъвто го смятах, че си е наистина хубав човечец.

Разхождахме се по коридора и той ми каза:
- Искаш ли да ти покажа нещо?
- Какво нещо?

- Нещо, което ще ти хареса.
Аз пак попитах какво е, но той не ми каза. Тръгна на някъде и аз го последвах. Стигна до паркинга, и влезе в една от колите, която беше на директора. Запали я/ключовете бяха там/ и започна да кара по близката картинг писта, а аз стоях до него и го питах:

- Какво правиш?
Той стигна до някаква пешеходна пътека, където минаваха хора, леко забави... и настъпи газта... всички хора се затичаха, но нямаше пострадали.

- Сериозно ли? Спри! Ще си навлечеш големи проблеми!
Но той се хилеше като луд и караше невероятно бързо
Накрая на пистата стоеше директора, ядосан... а колата му беше уникално скъпа... Б направи дрифт и запрати всичкия пясък в лицето на директора. Щеше да има голямо наказание.

Излезе от колата и директора:
- Сега, ти малкия, ще ми чистиш колата ми един месец, ще пишеш допълнително домашно всеки ден...- и започна да изрежда куп наказания.

Обърна се към мен:
- А ти, млада госпожице, ще кажете на родителите си, какви съученици имате, за да знаят, от кои трябва да се пазите - каза това и си тръгна.
Аз започнах да се хиля истерично.

- Защо се смееш така? - попита Б
- Ами той си мисли, че с едно наказание ще те спре - казвах и продължавах да се хиля.
- Хайде да отидем да хапнем - предложи Б
И тръгнахме по розовите павета. Беше някаква улица, заобиколена с ресторанти и закусвални.

И седнахме на нещо, като ресторант. Говорехме си, докато не се стъмни.

- Защо не спря колата, когато ти казах - попитах аз, защото по принцип много се ядосвам, когато някой не ме слуша...

- Не знам. Просто не можех да се спра.
Решихме вече да се приберем в общежитието. Аз бях решила, Б да ми е съквартирант, бяхме си станали много близки, а като се прибирахме се бяхме гушнали, сякаш сме нещо повече от приятели.

Вечерта имаше почерпка в общежитието. Всички от училището седяха на една маса. Ние с Б, седнахме един до друг, и понеже духаше вятър, той не спираше да ми казва:

- Да ти донеса ли нещо да си облечеш?Студено ли ти е?
И един от идиотите в класа се обади:
- Б, държиш се като няк'ва бабичка. И един път не си показал, че си мъж
Той малко се засрами и замълча, а аз се ядосах и тръгнах да крещя насред масата:

- ЗНАЕШ ЛИ? ТИ НЕ СИ МЪЖ! ТОЙ Е ПОВЕЧЕ МЪЖ ОТ ВСИЧКИ ТУК, НА МАСАТА. ВИЕ СТЕ МОМИЧЕНЦА, ТАКА ЧЕ НЯМАТЕ ПРАВО ДА ГОВОРИТЕ ТАКИВА НЕЩА.
Така съня ми свърши. Преди него имаше още една част, но е много объркана, за да я пиша тук.